Гробът на Стоян Михайловски на Централните софийски гробища тъне в забрава.
В деня, в който честваме празника на българската писменост, просвета и култура и който неразривно свързваме с химна "Върви, народе възродени", мястото, където неговият автор е намерил последен дом, е занемарено, изоставено. Обрасло в тръни и клонаци, с разпилени по него стари найлонови торбички, то има вид, сякаш от години никой не се е сещал да се погрижи за него.
Честваме празника с най-масовото изпълнение на химна на Кирил и Методий пред Народната библиотека, огромни опашки от хора се вият, за да зърнат това, което православната ни църква представя като частици от светите мощи на светите братя и парченца от Кръста Господен, а за почитта към големия българин, без когото днешният ден нямаше да е същият, забравихме.
