Намаляването на законната лихва за забава чрез изменения в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е ненужно и ще създаде проблеми. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Народното събрание. То е по повод на внесените от Десислава Атанасова и Радомир Чолаков от ГЕРБ промени в ЗЗД, макар че подобен ремонт предложиха и депутати от управляващото коалиционно мнозинство. Даже епитетът "подобен" е малко пресилен, защото на практика "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ", "Демократична България" и ГЕРБ предлагат абсолютно едно и също.
Динамично първо тримесечие преживяха банките у нас. Секторът работеше в условията на непрестанно растяща инфлация, завладяла икономиката не само у нас, но и по света. В своята макроикономическа прогноза Българската народна банка посочва, че започналата на 24 февруари тази година война в Украйна води до драстично засилване на несигурността и затруднява прогнозирането. И в тази сложна ситуация уменията и адаптивността на банковите мениджъри успяха да осигурят на сектора ръст по основните показатели – активи, печалба, депозити и кредити.
Радостта от новината от началото на миналия месец, че Европейската комисия е дала зелена светлина на дългоочаквания Национален план за възстановяване и устойчивост, скоропостижно спихна. Парата в свирката на управляващите излетя заради нескопосаната работа на "червеното" Министерство на земеделието. Тези дни източници от Брюксел разкриха, че Комисията, която трябваше да оцени стратегическия план в частта за земеделието до 25 май, е отбелязала с червено над 200 забележки върху измъчения документ.
Половин година след третите за 2021 г. парламентарни избори политическата ситуация у нас бързо се влошава и става все по-объркана. Поне така изглежда според социолозите, въпреки че техните изводи също са противоречиви и дори парадоксални. Наред с регистрирането на очевидни тенденции (срив на доверие към повечето институции и политици, единодушие в отношението към Северна Македония), изследователите на общественото мнение ни предлагат заключения, част от които звучат (най-малкото) любопитно.
В разгара на войната в Украйна и растящата криза за горива, правителството предприе мерки за защита на малкото ни източници за доставка на синьо гориво. След като "Газпром" отказа да изпълнява договора за доставка с "Булгаргаз" – заради категоричния отказ на правителството на Кирил Петков да плаща в рубли – всички погледи вече са приковани с надежда и любов към южната ни съседка. Оттам чакаме реверс на синьо гориво, с надеждата че точно то ще ни спаси от студовете през следващия отоплителен сезон.
Социологическо проучване показа, че голяма част от българите са склонни да пуснат РСМ в Евросъюза, но само след като тя изпълни ангажиментите си по Договора за добросъседство, подписан през 2017 година. Малцина са „талибаните”, който са категорично срещу това членство. Малка е и групата за безусловното влизане на съседите в общността. По-интересно е обаче кой какво разбира под изпълнение на ангажиментите.
Изработване на обща позиция на България и РСМ за начините, по които войната в Украйна може да бъде прекратена, би била стъпка към компромис помежду ни. Малки сме, но можем да направим така, че гласовете ни да бъдат чути от големите. Това може да подобри общия фон за българската стратегия по отношение и на РСМ, и на Украйна. Защото сега позицията ни никак не е благоприятна. Членуваме в НАТО, но там ни гледат с недоверие. Смятат, че ние априори имаме проруска позиция. Историците Георги Гунев и Людмил Станчев пред БАНКЕРЪ.
В сферата на банките, за да се достигне до зрялост, трябва да има търсене на съответната услуга. Като има търсене, ще има и предлагане. На един развит пазар като полския на клиентите се предлагат много добри решения. И тук е важно да знаем какво означава „много добро решение“. Ако отидеш в някой клон, могат да ти предложат лош продукт, но личният контакт с човека, който те обслужва, ще компенсира този недостатък. В същото време, когато услугата е дигитална, не може да става дума за компенсиране – натискате два пъти, нищо не става, и вие се отказвате. Тамаш Хак-Ковач, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Банка ДСК".
Премиерът обяви увеличение на пенсиите с 20%. Но трябва да разграничим принципния ръст на пенсиите и нетното увеличение на пенсиите. В нетния доход на пенсионера от 1 юли влизат 60-те лева ковид надбавки и 10% увеличение на пенсията. Минималната пенсия става 467 лв. 370 лв. е досегашното ниво, събрано с ковид добавката преви 430 лв. И придобивката са едни 37 лв., което е малко повече от лев на ден. Това ще получат тези 1,05 млн. възрастни хора на минимална пенсия. Мика Зайкова пред БАНКЕРЪ.
