Гражданската авиация е недолюбваното дете на българската държава от четвърт век насам. Като започнем още от предсрочното връщане на част от западните самолети в края на 90-те години на ХХ век, минем през злополучната продажба на авиокомпания „Балкан“ на Гад Зееви, прескочим срамната предпазна клауза за авиацията ни от 2006 г. – та до ден днешен!
Нагледахме се на хвалби и обещания, че ще откриваме пак, за трети път в новата ни история – редовна самолетна линия между София и Скопие. Открихме я – с правителствени салтанати, с биене по гърдите.
И след има-няма два месеца – я закрихме. Също като в оня израз: два дена ахо-ихо, а на третия – тихо!
„Кажи как да пътувам най-бързо до Скопие", попита ме преди дни приятел. Дадох му телефон, за да му помогнат професионално, но след малко пак ми звъни ядосан: "Излиза, че трябва да обиколя половин Европа и да дам сума пари! Та нали Николай Събев откри редовна линия, какво стана с нея“, беснее той и раздава роднинско правосъдие за целия авиационен сектор у нас.
Оказа се, че не само откритата
с правителствени протекции и политически обещания
редовна самолетна линия София – Скопие е спряла тихо, като след погребение, ами че вече няма дори и самолети, с които да се лети.
И да – най-бързото пътуване по въздух между София и Скопие е с трансфер във Виена. Обикновено той трае 6 часа и половина без престоя в първото и последното летище и струва към 450 евро за двупосочния билет. Е, има и по-евтини варианти, но времето за пътуване и висене във Виена стига 18 часа (!), без да се смятат това за явяване преди полета в София и за излизане от международния аеропорт в Скопие. Резервацията за пътуването е за седмица напред и по тарифа „Уикенд“. Странното е, че ако сте бизнесмен и ви се наложи пътуване в близките делнични дни, цената надхвърля 580 евро!
Има и други варианти, кой от кой – по-неудобни, по-продължителни, а някои дори и по-скъпи.
И както и преди – най-бързият, най-евтин и най-удобен начин за пътуване между двете балкански столици си остава с лек автомобил. Или с автобус.
„Е, оти ги ручааме жабетата?“, би попитал шопа.
Припомняме, че „откриващият“ полет по линията София – Скопие беше на 11 февруари. На борда на самолета ATR 72 на авиокомпания „Гъливеър“ бяха
двама български и двама северномакедонски министри.
Редовните полети бяха възобновени от 26 март и се провеждаха два пъти седмично.
„Възобновяването на полетите между България и Северна Македония е важна стъпка в подобряването на транспортната свързаност между двете страни. Този ангажимент беше поет от българското правителство и вече е реализиран“, коментира тогава транспортният министър Николай Събев. Според премиера Кирил Петков възстановяването на редовната линия София – Скопие пък е „първа мярка за изграждане на доверие между двете страни“.
След публикация в македонски сайт в началото на май се вдигна голям шум, че полетите се прекратяват поради липса на пътници. Информацията веднага беше опровергана от Янко Иванов, шеф на „Гъливеър“, според когото полетите не спират, сменят се само слотовете за кацане и излитане в Скопие и че „някой си прави политически пиар“.
В крайна сметка „политическият пиар“ се оказа икономическа реалност и полетите наистина спряха както прогнозира „БАНКЕРЪ“ в публикацията "Отново се гласим да пуснем редовни полети за Скопие" още на 13 януари:
Оказа се обаче, че полетите са спрели и поради факта, че
авиокомпанията остава без самолети за регионални полети.
Трите ATR 72-212А, вписани преди година в българския авиорегистър, отиват да летят във Великобритания и Индия. Четвъртият ATR 72, взет на „мокър лизинг“ (заедно с екипажите – бел.авт.) от Литва, също се връща. В „Гъливеър“ остават три Airbus A330 за далечни полети, както и собственият джет Beechcraft Super King Air-200.
Тъй като на многократните позвънявания шефът на „Гъливеър“ Янко Иванов не отговори, обърнахме се за коментар към Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ):
„Янко Иванов е много разочарован, но не защото не получи от държавата нито лев – това е ясно, че нямаше как да стане. Разочарован е, че държавата не само не рекламира полетите София – Скопие, но и ги загърби. Не може една държава да натиска частния бизнес да открие нова самолетна линия, а да не командирова членовете на държавните делегации и шефовете на държавни фирми със самолета, който лети в същия ден, а със служебните коли! С това държавата за пореден път доказа, че е мащеха за гражданската авиация, като и това правителство не промени нещата“, коментира Иванджиков.
При положение, че за разработването на нова самолетна линия са необходими 9-12 месеца, правителството, по чието настояване беше открита линията София – Скопие, наистина би могло поне да командирова служителите си с използваните от нея самолети. В крайна сметка оператор е частна, а не държавна авиокомпания. Та кой частник е длъжен да загуби близо милион без никаква перспектива за компенсации – само заради имиджа на който и да било кабинет?
На камък вече удари и първата инициатива
на министър Николай Събев за възстановяване на летище Русе. Въпреки големите обещания за полети между дунавския град и Ню Йорк с единен билет от автогара Силистра до летище JFK вече е ясно, че такива няма да има не само поради липсата на самолети, но и, според осведомени – поради личностен конфликт между Събев и кмета на Русе Пенчо Милков. Конфликт, заради който транспортният министър поиска одържавяването на летище Русе, за да можела държавата да инвестира в развитието му. Само че именно държавата с години натиска община Русе да приеме за стопанисване аеропорта, а и точно кметът Милков от три години е основната движеща сила за неговото възстановяване.
Белчо Цанев
