Китай е купил рекордни количества руски суров петрол през май

пазари

Китай е продължил да пазарува ударно руски енергийни продукти и през миналия месец, включително рекордни количества суров петрол, което е качило стойността на покупките да 7.47 млрд. щ. долара – с около 1 млрд. долара повече отколкото през април и двойно над платените година по-рано суми. 

Скокът на доставките се случва когато войната в Украйна навлезе в четвъртия си месец и множество други купувачи продължават да отказват руското черно злато, природен газ и въглища. В допълнение, подобрение се наблюдава и при потреблението на китайските домакинства след разхлабването на рестрикциите, наложени от разпространението на коронавируса, което намалява логистичните пробиви и благоприятства ръста на индустриалното производство. 

С 80% на годишна база се е увеличил и общият внос на Китай от Русия през май – до 10.27 млрд. долара, защото Пекин продължава да подкрепя изолираното от голяма част от света правителство в Москва.   

Пратките от суров петрол са нараснали с 55% в сравнение със същия период на 2021-а – до 8.42 млн. тона, с което Русия е изместила Саудитска Арабия като главен източник на черно злато за Китай, показват публикуваните на 20 юни митнически данни. Продажбите на руски втечнен газ са се увеличили с 54% – до 397 хил. тона, въпреки 28-процентният спад на общите китайски покупки на дълбоко замразено гориво. От обема на газовите доставки е изключен вноса по газопроводите, който не се обявява от митниците от началото на тази година, но остава основен начин на пренос на суровината от Русия до Китай.  

Сред другите по-важни пера от търговията на суровини между Китай и Русия през май са, както следва:

– общият внос на въглища е спаднал с 5.2% годишно – до 4.73 млн. тона.

Суровината за сектора на стоманодобива е скочила за четвърти пореден месец – до 1.71 млн. тона – ръст от 70% спрямо равнищата от 2021-а.

Пекин е купил и повече въглища за производство на стомана от Монголия след като редуцираните COVID-ограничения са облекличи трансграничния транспорт;

– вносът на рафинирана мед е нараснал с 15% – до 31,267 тона;

– доставеният пречистен никел обаче е паднал с почти 90% – до рекордно ниските 300 тона;

– намалели са и доставките на алуминии с 21% – до 32,713 тона;

– количествата внесен паладий са се повишили с 19% – до 769 кг;

– вносът на жито пък е паднал с 87% – до 1883 тона.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Коя е най-голямата геополитическа слабост на България?

Подкаст