Прогнозата на „Булгартрансгаз“ ЕАД за потреблението на природен газ в България и очакваните пикови дневни нива на търсене през зимните месеци е за увеличение в следващите десет години. Това е записано в Десетгодишния план за развитие на мрежите на компанията за периода между 2022 и 2031 година, изготвен през април, от е газовия оператор, извършващ дейности по пренос и съхранение на природен газ. Числата сочат, че през тази година търсенето на суровината ще бъде в обем на 35 500 GWh, а в края на периода ще достигне 48 519 GWh.
Този сценарият е разработен с отчитане на връзката между историческото потребление в страната и основните макроикономически показатели, сравнителен анализ на газовите пазари в ЕС и в България и очакваното повишено потребление, резултат от присъединяване на нови потребители и разширяване на производствените мощности, отбелязват от „Булгартрансгаз“. Анализирана е и връзката между крайното и първичното енергийно потребление и ръстът на БВП за минали периоди.
В резултат четири са основните допускания, които са направени въз основа на анализ на изминалия десетгодишен период и сравнителен анализ на пазара на природен газ в Европейския съюз. Те са устойчив икономически растеж, възстановяване на икономиките след пандемията от COVID-19, увеличаване на дела на природния газ в първичното и крайното енергийно потребление в държавите от региона във връзка с повишаване на степента на газификация намаляване на използването на въглища, както и повишаване на доставките на природен газ от алтернативни източници за България и страните в региона.
През 2021 г. търсенето на природен газ е задоволявано от внос – 34 354 GWh (99.4% от общото количество); и от местен добив – 224 GWh (0.6%). Прогнозата за източниците за покриване на търсенето в страната за периода 2022-2026 г. е за увеличаване на вноса от чужбина от 35 276 GWh през тази година до 45 484 GWh през 2026-а. Българският добив ще е без промяна – на нивото от 224 GWh за целия период.
Внос
От 2019 г. благодарение на увеличения капацитет за пренос от Гърция и Румъния към България се осъществяват доставки от алтернативни източници. Миксът на природния газ от внос се допълва с такъв от нови източници, постъпващ по нови маршрути и доставчици, в резултат от реализацията на новите газови проекти и разработваните находища, отбелязват от газовия оператор. Като основни източници на природен газ за страната и региона в рамките на периода са посочени:
-Повишаващи се количества природен газ от източници на Южния газов коридор – Каспийския регион, Близкия Изток и Източното Средиземноморие чрез реализацията на проектите за интерконтекторни връзки, TAP и TANAP;
-Повишаващи се количества ВПГ от разнообразни източници, посредством терминалите в Гърция и Турция и плановете за увеличаване на капацитета на съществуващите терминали, както и за изграждане на нови;
-Природен газ от газовите хъбове в Западна и Централна Европа, посредством планираните нови газови коридори между Балканите и Централна и Западна Европа;
-Руски природен газ, доставен чрез съществуващите трасета;
-Местен добив в България;
-Местен добив в Румъния;
-Природен газ добиван от Черно море.
Местен добив
През 2022 г. местният добив се очаква да се задържи на незначително ниво. У нас с това се занимават „Проучване и добив на нефт и газ“ АД и „Петрокелтик България“ ЕООД
Трансграничен пренос на природен газ
Физически трансгранично пренесените количества природен газ през България през миналата година са били 101.78 TWh или над 2.5 пъти повече в сравнение с 2020-а (38.14 TWh). Те задоволяват 100% от потреблението в Република Северна Македония и значителна част от потреблението на Гърция и Сърбия.
Очаква се в следващите години, с реализацията на новите проекти към Сърбия и други приоритетни проекти в региона, да се увеличат пренесените количества природен газ и да превишат нивата от 2020/2021 година.
При трансграничния пренос през територията на България за периода 2012-2021 г. най-голям е бил той към Гърция /35% от общото количество/. Към Румъния са преминали 32% от тези количества, към Сърбия – 29%, а към Република Северна Македония – 4 процента.
