Г-н Янев, близкият до нас ХХ в. показа, че във времена на кризи никнат популистки и национал-популистки партии. Как новосъздадената ви партия ще опровергае това правило?
– Миналият век беше бойното поле между три идеологии – фашизма, комунизма и либерализма. Либерализмът победи. След тази победа се получи идеологически вакуум, който в някои среди беше наречен постлиберализъм. И това изживяваме в началните години на ХХІ век. От гледна точка на националната държава за нас е важно да съчетаем личните с националните интереси. Нашият проект „Български възход“ гони именно тази цел.
Често инфантилните червени линии, които българските партии чертаят с повод и без повод, размиват очертанията на големите съвременни конфликти, а те поляризират рязко България и Европа в два свята: олигархия и бедност, правосъдие и задкулисие, путинизъм и евроатлантизъм, НАТО и Русия. От кои страни на разделените светове застава „Български възход“?
– Нашият партиен живот се ръководи не от идеологически профили, а от червени линии. Дори червени ровове. В парламента партиите трябва да взаимодействат – това е призванието им пред избирателите. Взаимодействието решава проблемите на хората, а не червените линии.
Вие сте генерал, а когато задкулисието вземе превес, често военните въвеждат ред. Как ще пресушите блатото на корупцията, ако сте на власт?
– Това е много интересен въпрос, а аз нямам магическа пръчка, за да представя накратко план, който се състои от много страници. Този план е многосекторен, многовекторен и разчита на системност.
Правителството в оставка дойде на власт с призива за нулева толерантност към корупцията. Как във вашата концепция смятате да решите, примерно – проблема с едноличното раздаване на "необществени" поръчки?
– С решения в рамките на закона.
А когато законите са писани в угода на задкулисието?
– Където е необходимо законите трябва да бъдат променени. С екипа от първото служебно правителство през 2021 г. се сблъскахме с тази действителност и направихме необходимите усилия за изсветляване на този тип отношения между държавата и субектите в икономическите сектори. Постигнахме много на базата на баланса, диалога и търсенето на възможности за решаване на проблеми без законодателна промяна. Ако сравним онова, което постигнахме тогава за седем месеца с това, което редовното правителство направи за същия период, особена разлика не виждам, независимо от гръмките обещания за борба със задкулисието.
Адекватно ли е според вас задкулисието да се отъждествява с партиите ГЕРБ и ДПС, които явно или не управляваха България през последните 12 години?
– Затруднен съм да дам пряк отговор на този въпрос. Дълги години слушаме приказки за задкулисието, а в един момент видяхме как то започна да се подвизава в сградата на българския парламент, където депутати бяха пренастройвани към различни парламентарни групи.
Завладяна ли е държавата?
– Зависи от гледната точка.
Икономически. И ако да, от кои кръгове?
Това е силно твърдение и трябва да почива на доказателства, а доказателствата не ги виждаме. Ако в икономиката фирмите плащат данъци и не са в сивия сектор, трудно е да определим дали ръководителите им имат влияние върху обществения живот, пряко свързано с управлението на държавата. Особено при съществуващото лобистко законодателство.
От десетилетия има „правилни“ фирми, които гравитират около властта и получават всевъзможни привилегии. Това не е ли изкривен пазар?
– Тогава задаваме въпроса "В последните седем месеца законодателната и изпълнителната власт направиха ли стъпка в тази посока?"
Какво щяхте да предприемете вие, ако бяхте начело на изпълнителната власт?
– Прави се анализ на проблемите и се започва решаването им – бавно постъпателно и плавно. Правила могат да се налагат и без промяна на законите.
Имахте фраза, че помощта за Украйна удължава агонията на хората там. Продължавате ли да стоите на това мнение?
– Разбира се. Агонията е в продължаването на войната и нетърсенето на дипломатическо решение. Колкото и дълго да продължи войната, ще дойде времето на дипломацията. А какво ще се случи на дипломатическата маса е въпрос на друг вид компромис. Трудно е да се допусне, че светът ще се върне към времената на тоталните войни, когато участниците получават стопроцентови победи или загуби.
Не е без значение кой от какви позиции сяда на масата на преговорите.
– Никога не е без значение. Но продължаването на военните действия няма да доведе до особена разлика.
Какви козове ще има на масата на преговорите една победена и превзета Украйна?
– Фокусираме се върху регионален прочит на проблема, а проблемът е глобален. Въпросът не е за отношенията между Русия и Украйна, а между Русия и Запада. Украйна е по-скоро жертвата на този конфликт. На украинска територия се решават глобални проблеми. Имаме пренареждане на глобалните отношения на международната сцена. Войната е между индустриалния и спекулативния капитал. От там тръгват нещата. Глобалният проблем става локален.
Как се екстраполира тази война между индустриалния и спекулативния капитал в отношенията между Запада и Русия?
– Екстраполират съобразно ситуационните нагласи и превеса на едни или други сили съответно в Запада и Русия. Руският елит не е сменян дълги години и това дава известна предвидимост на поведението. Докато колективният Запад не е толкова колективен. Големият потърпевш от конфликта в Украйна ще бъдем ние, европейците.
Не са ли Украйна и нейният народ?
– Те са най-големият потърпевш. Но ЕС ще бъде следващият най-голям губещ, от гледна точка на икономическите последици. Не само заради нарушените доставки, но и поради начина, по който ще функционират отделните икономики в ЕС. Чува се за рецесия, стагнация, дори стагфлация.
Смятате ли, че Запада, верен на своите либерално-демократични принципи, върви срещу себе си като поставя в изолация един явен агресор?
– Принципно всички страни трябва да реагират на агресията. Това е в основата на Хартата на ООН. За съжаление в годините след ВСВ сме виждали различни практики на агресия по целия глобус. Който е по-голям и силен преминава границите. Заклеймяването на агресията е добро начало, но всичко опира до реалната политика след това. До преговорите с агресора за прагматични неща.
Какво очаквате да се случи на масата на преговорите?
– Бъдещето на Украйна не касае пряко НАТО и ЕС. Като изключим общочовешките принципи и принципите за неделимост на държавите. НАТО и ЕС ще имат нов тип отношения с Руската федерация и потенциално с Изтока. Ще има нов глобален ред, различен от сегашния.
Разговора води: Емил Янев
