Политиката за насърчаване на добавената стойност в икономиката чрез иновациите трябва да е приоритет на всяко българско правителство и това трябва да се напомня на всички политици, които ще поемат отговорност за управлението на страната. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на Национална кръгла маса "Иновациите – възможности пред България". Форумът се проведе в Дом 2 на резиденция "Бояна" и събра представители на държавни и международни институции, научните и академичните среди, както и на български иновативни предприятия и стартъп организации. В рамките на дискусията бяха обсъдени възможните цели и приоритети за страната ни в областта на иновациите.
"Отношението към иновациите е индикатор за нивото на национални амбиции", посочи президентът. По думите му държавите все повече ще се делят на такива, които развиват иновации и високи технологии и задават световния дневен ред, и на държави, които ще консумират тези технологии и ще стоят в периферията на общественото развитие. "Отделянето на България от дъното на Европа по стандарт и качество на живот няма как да стане без дълбока трансформация и преход към икономика на знанието и икономика на високата добавена стойност", подчерта държавният глава и добави, че това няма как да се случи без прогресивна и устойчива политика по иновациите.
Радев открои необходимостта България да развие единна научноизследователска, иновационна екосистема, в която да има ефективно взаимодействие между наука, бизнес и образование, с активната и укрепваща роля на държавата. Не се очаква тя да бъде в центъра на тази политика, но следва да осигури стимули, добро образование и обща нормативна рамка за развитие на иновациите.
Според президента България трябва да се стреми към много по-активен трансфер на технологии като стимул за иновациите в страната, особено когато се сключват големи международни договори. Радев даде пример с договора от 2019 г. за придобиване на осем самолета F-16 и сключеното тогава споразумение за индустриално сътрудничество с компанията, производител на самолетите „Локхийд Мартин“ и отбеляза, че три години по-късно липсва напредък. А българската икономика, образование и наука следва да бъдат въвличани по-активно в процеса на индустриално сътрудничество и обмена на технологии, които стимулират производство с висока добавена стойност.
Европейският индекс за иновации за 2021 г. класира България на предпоследно място в Европа, в групата държави, определени като скромни или "плахи" иноватори. За миналата година страната ни бележи ръст от само 1%, докато съседни държави като Сърбия и Гърция бележат 8% ръст. Държавният глава припомни, че макар и години наред България да не успява да постигне своята национална цел 1,5% от БВП да бъде вложен в научноизследователска и развойна дейност, има и успешни примери. "Има български компании, които успяват да развиват съвременни иновативни решения в своята дейност, а с бурното си развитие информационните технологии се превръщат във важен сектор от нашата икономика", изтъкна Радев и отбеляза потенциала на страната ни в областта на високите технологии, един от резултатите на които е успешното производство на микро сателити.
Радев счита, че за потенциала на страната ни сговори и откритият наскоро Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT в София, който може да се превърне в източноевропейски център за развитие на иновации. "Огромната ни надежда е и в таланта на нашите млади хора, който дава увереност за бъдещето и се нуждае от реална подкрепа", посочи още в изказването си на форума Румен Радев, като припомни за постигнатите наскоро от български младежи поредни призови места в международни олимпиади по природни науки и информатика.
