Българските фирми и академични организации вече могат да кандидатстват за финансиране от 70 000 лв. до 800 000 лв. за разработване на космически технологии, които да послужат в дейността на Европейската космическа агенция. Проектните предложения по Осмата тръжна процедура за страна ни могат да се подават до 22 септември след предварителна регистрация на адрес: https://esastar-emr.sso.esa.int .
Компаниите и научните организации могат да получат средства за:
– Дейности, свързани с полетния сегмент, и наземни продукти;
– Научноизследователска и развойна дейност, включително технологични демонстрации и технологии и услуги с потенциал за повторна употреба;
– Космически приложения – продукти и услуги, използващи Европейска космическа инфраструктура;
– Подготвителни дейности (стартиращи компании или spin-offs);
– Образователни дейности (университетски курсове или докторски дисертации, водещи до квалификация, които отговарят на нуждите на българската космическа индустрия и могат да доведат до възможност за разработване на нов конкурентен продукт или услуга в търговската мрежа).
Финансиране могат да получат микро, малките и средни предприятия и научноизследователските организации в страната за създаване на нови космически технологии, приложения и учебни програми за космическо инженерство. Средствата са предвидени в ратифицираното в началото на юни Споразумение между българското правителство и Европейската космическа агенция (ЕКА). Според министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер "сътрудничеството допринася за повишаване на качеството и конкурентоспособността на научноизследователския и технологичен сектор у нас, както и за по-бързо развитие на българските иновативни компании".
В рамките на програмата ще се финансират проекти и приложения, свързани с летателния сегмент, оборудване или подходящи за мисиите на ЕКА продукти, демонстрации на технологии, пазарни проучвания, макетни дейности и други. Ще се насърчава и партньорството между науката и бизнеса, включително с организиране на стажове в реална изследователска или работна среда.
Най-добрите български разработки ще намерят приложение в дейността на Европейската космическа агенция. До момента, благодарение на членството на България в нея, са одобрени 37 проекта. Сред тях е създаденият от БАН дозиметър, с който се изследва космическата радиация на Марс.
