Още невстъпило официално в длъжност, новото поредно служебно правителство на Гълъб Донев стана център на истерични коментари по оста про- или антируско ще бъде. Понеже българинът разбира не само от футбол, жени и политика, а и от всичко останало, повод за горестните размишления – пропутинско ли ще е или анти-, даде газовата криза. И се отприщиха разгорещени дискусии по медии и социални мрежи.
Участващите в тях – най-често пълни лаиции, разпалено обясняват, че заминалото си правителство на Кирил Петков е осигурило достатъчно количества втечнен газ от САЩ, за да посрещнем пролет 2023-а непомръзнали и сити. Дебатите в социалните мрежи задълбаха дотолкова, че се стигна до въпроси: къде конкретно ще акостират прииждащите отвъд океана танкери с втечнен газ и имаме ли толкова мощности да поемем прииждащата газова вълна?
Същите експерти безапелационно обявяват края на зависимостта на България от руския газ. И не казват и думичка за факта, че ние все още купуваме от него, но чрез посредници и на по-висока цена.
На всички е ясно, че руски газ на довоенна цена няма никога да помиришем. Но трябва също така да е ясно, че парите, които даваме за екстрата да сме сред "ястребите" на Европа, забраняващи едва ли не и руските песни и водката, ще ни излязат през носа. Приближава 9 август, когато КЕВР трябва да се произнесе за предложението на "Булгаргаз" цената на газа да се увеличи с 60 на сто. Това ще засегне газоразпределителните дружества и топлофикациите, които работят с тази суровина. И разбира се, крайните потребители на тези дружества.
Именно за крайните потребители е думата. За всички нас, вперили очи в радиаторите и тръбите с топла вода, без които не можем, дори и да изпълним повелята на Урсула фон дер Лайен да намалим градусите на топлината през зимата до 19, а климатиците в горещите дни да са на 25.
Ние отдавна сме ги намалили, по простата причина и че до войната с голяма мъка плащахме сметките на топлофикациите. А сега, при новите условия и цени, мъката ще е още по-голяма, защото повечето потребители направо ще си затворят крановете и ще духат в шепи.
"Топлофикация София" също ще духа, по простата причина, че има общо 805 млн. лева задължения през тази година, от които 328 милиона са към "Булгаргаз". И е на косъм от 1 септември "Булгаргаз" да й врътне кранчето.
Така че, дали заради заради задълженията на топлофикацията, или заради спирането на доставките на руски газ, поради непреклонната ни позиция да не плащаме в рубли, единственото ни спасение е в милостта на Господ – да ни прати мека зима!
Икономиката, предприятията, фирмите, въобще бизнесът, обаче не могат да разчитат на Бог. Там не се кръстят в очакване да се хванат за зелено. И след месец-два, при непоносимите цени в момента и неизбежният им ръст в близко бъдеще, на бизнеса направо ще му цъфнат налъмите.
Прав е председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, който коментира очакванията на бизнеса от служебното правителство: "Ще поискаме да се икономизира политиката, а не да се политизира икономиката и българските интереси да се отстояват навсякъде, където България участва – в ЕС, в НАТО". Прав е също в очакването си българските политици най-сетне да започнат да работят така, че да се ръководят от интересите на народа.
Не е трудно – трябва просто да спазят чл.109 от Конституцията. И когато се заклеват "…в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа", да бъдат така добри да не забравят думите си. Инак ще ги прокълне онзи, в чието име са се клели. И ще ги стигне…
