Годишният доклад на ДАНС за свършената работа през 2021 г. извади наяве специфичните приоритети на агенцията до края на тази година. Логично сред тях на челно място е контраразузнавателното и информационно обезпечаване на процесите, свързани с руската военна инвазия в Украйна, и произтичащите от тях рискове за националната сигурност.
Интересно е, че агенцията си е поставила за цел плътно да следи процесите, свързани с ефективното разходване на средства от държавния бюджет. Особено внимание агентите ще отделят и на европейските програми и най-вече на проектите от националния План за възстановяване и устойчивост. Както е известно от края на септември или началото на октомври държавата ни очаква да получи плащания в общо 9 транша, като срокът за приемането на мерките за последния е 30 юни 2026 година. Общо средствата по Плана са 5 690 264 000 евро или близо 11 млрд лева.
Важен специфичен приоритет на ДАНС са процесите на Балканите и европейската интеграция на държавите от региона. В доклада се подчертава, че контраразузнавателното и информационно обезпечаване на
процесите ще се извършва "при отчитане на националните интереси и чувствителните за българската страна въпроси".
Оказва се, че агенцията ще работи и по една деликатна посока – приемането на еврото. ДАНС ще предприеме всички мерки за обезпечаване на процесите във финансовата система с цел подпомагане изпълнението на ангажиментите на България след
присъединяването към Европейския банков съюз и Европейския валутен механизъм (ERM II) и практическата подготовка на страната
за влизане в еврозоната.
Агенцията отчита, че през 2021 г. се наблюдава увеличаване на незаконните придвижвания към Европа. Причините според ДАНС са комплексни: климатични промени, нестабилна обстановка по линия на сигурността и политически, икономически и социални проблеми в държавите по произход. Паралелно с устойчивите движения от Азия, Африка и Близкия изток, съществено влияние върху миграционната обстановка в Европа оказва изтеглянето на чуждестранните военни контингенти Афганистан и завладяването на страната от талибаните.
Успоредно с традиционните маршрути за миграция към Европа, са създадени и нови, използвани като инструмент за оказване
на натиск върху европейски институции. Миграционният поток към Европейския съюз и Балканите продължава да бъде сред генераторите на терористична заплаха, главно поради вероятността от проникване чрез него на лица с радикални
възгледи и намерения, се казва в доклада.
Според данните на агенцията, през 2021 г. миграционният натиск към България е нараснал над 3 пъти, сравнено с 2020 г. Сред причините за увеличението е обстановката в Афганистан и Близкия изток. Нарастващият миграционен поток води до запълване на местата за настаняване на чужденци. Задържаните незаконни мигранти, включително кандидатствалите и получили закрила у нас, продължават да не желаят трайно установяване в България. Преобладаващата част от тях не проявяват значим интерес към предлаганите интеграционни програми и споразумения за интеграция, а разглеждат страната ни само като транзитна дестинация, са установили агентите.
