Г-н Минчев, Конституционният съд позволи на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да продължи работа, въпреки че мандатите на неговите членове изтекоха още преди две години и половина (през април 2020 г. – бел. ред.), но парламентът така и не успя да избере техни наследници. Има ли повод задкулисието да празнува?
– Аз съм юрист и когато има решение на съд, подхождам с уважение. Това беше една от двете опции. Гласувано беше за подхода, който осигурява стабилност на институциите.
Но в сегашния си вид ВСС и ИВСС са стълбовете, върху които се крепи статуквото в съдебната система.
– Това категорично е така. Затова следващото Народно събрание трябва да изпрати добри професионалисти в тези институции.
А ако 48-ият парламент се окаже къс или ако процесите бъдат умишлено шиканирани от хора, които имат интерес от това, няма ли процесът да влезе в улица без изход?
– Има такива вероятности, но все пак топката ще бъде в законодателния орган. Конституцията казва, че парламентът трябва да избере своята квота.
БСП, вашият потенциален партньор в управлението, възобнови поредното си условие към ПП – "Да" на управленска коалиция, но без Кирил Петков като премиер. От друга страна, политическите сили в ЕС, които не са заели ясна позиция по руските лъжереферендуми в Украйна, се броят на пръсти и една от тях е именно БСП. В тази връзка, ПП няма ли също да постави на Корнелия Нинова свои предварителни условия за коалиране с БСП, особено когато става дума за теми от цивилизационен характер?
– Да, принципни въпроси ние поставяме. И те са както запазване на геополитическата ориентация на България, така и корупцията.
Отношението към „референдумите“ не е ли вид световен тест за принадлежност към западната цивилизация?
– Нека първо се оформи парламентарно мнозинство около силите, с които работихме успешно в предишното НС, след това ще стигнем и до принципните въпроси. По отношение на „референдумите“ – възможно е да има и различни виждания в бъдещата коалиция, подобни имаше и в предходното ни управление. Но общата политическа линия трябва да е ясна – резултатите от тези „допитвания“ няма как да са легитимни. Така беше и с изгонването на руските дипломати, и с военната помощ за Украйна.
Сред партньорите от ЕС няма ли да се настани съмнението, че в управлението на България има политически сили, които не отговарят на базови за общността стандарти?
– И в парламента, и в управлението ние работим с политическите сили, на които българският избирател е дал мандат да го представляват. Оттам нататък трябва да се оглеждаме с кои от тях най-добре можем да работим. С ГЕРБ и ДПС няма как да взаимодействаме нито в евроатлантическа посока, нито по отношение на борбата с корупцията. Аз съм водач на листата ни в Кърджали. Всички знаят, че там е бастиона на ДПС: при 5 мандата – три или четири отиват в Движението. ДПС е член на АЛДЕ, а обикаляйки района, аз не виждам те да са прокарали каквито е да са либерални или демократични ценности. Моделът, наложен от Движението, е феодален.
Какво представлява ГЕРБ по отношение на евроатлантизма? Основна ценност на евроатлантизма е върховенството на правото. През всичките години на управлението им, България имаше огромни проблеми точно с върховенството на закона. И нямаше нужда ежегодните мониторингови доклади на ЕК да ни показват това. А сега точно те искат да работят за върховенството на закона – това е неестествено. Да напомняме ли, че управлението на Борисов построи „Турски поток“ за отрицателно време, докато изграждането на гръцката връзка бе забавено с години?
При положение, че дори в доклад на ДАНС са описани геополитическите последици от тези действия.
– Да, тези последици определено не са евроатлантически. Имаше също действия и бездействия по случая „Скрипал“ – останахме една от малкото държави в ЕС, която не изгони нито един руски дипломат след отравянето в Англия. По казуса „Гебрев“ умишлено не бяха предприети никакви действия за разкриването му.
В рамките на геополитическата криза у нас процъфтя определен вид опортюнизъм, според който отделна страна в ЕС трябва да гони собствени интереси, дори това да е безпринципно към партньорите. И в миналото си България се е люшкала между кухата всеотдайност и хитроватия опортюнизъм. Приемливи ли са за ПП подобни намерения?
– В българския фолклор има поговорка за седенето на два стола. Добре е да си я припомняме, преди да се опитваме да „балансираме“ между две позиции, а накрая да излезе, че всъщност нямаме позиция. На теория ние сме европейци, когато опре до усвояване на еврофондове.
Да припомним ли на храбрите противници на ЕС, че България беше най-безропотният член на тоталитарния Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) и още по-тоталитарния Варшавски договор?
– И 16-та съветска република щяхме да ставаме…
Как четете победата на крайнодесните в Италия?
– Там това се случва за втори пореден път след правителството на "Лига" и "Пет звезди". Появяват се нови партии, които предлагат лесни решения на трудни въпроси. Чист популизъм. По-късно става ясно, че тези приказки вървят само в предизборни кампании.
В Гърция обаче популистът Ципрас стигна до властта като крайноляв, но после управляваше като десен центрист…
– Безспорно. След като влезе във властта, Ципрас се видоизмени силно.
Крайнодесни и крайнолеви се явяват в ситуации на тежки кризи. Имате ли решения за нашите 2 млн. българи, които живеят под чертата на бедността, главно заради политиките на псевдодясната ГЕРБ и псевдолявата БСП?
– Така е, отчаянието отвежда хората при крайните популисти и лесните решения. Но резултатът винаги е един: и "Лига" в Италия, и Ципрас в Гърция се сринаха. Изваждането на хората от зоната на бедността е много важен акцент за нас. Известно е какво направихме във властта за пенсиите и доходите. Това е начинът да се помага на хората с тежки проблеми.
Какъв е разговорът, който ПП проведе с гражданите по време на кампанията?
– Навсякъде в страната преобладават икономическите въпроси. Хората питат и за решаването на регионални проблеми.
Готов ли е масовият българин да преглътне една трудна зима, в името на прочистването на обществото от корупцията?
– Виждам готовност за продължаване на модела, който създадохме по време на управлението ни. Модел на промяна и освобождаване на завладяната държава.
Видяхте ли и хората, които в тези смутни времена търсят сигурност точно в завладяната държава?
– Това е много измамно. Тази сигурност не е нищо повече от безперспективност.
ПП декларира, че ако в новия парламент не се получи мнозинство за промяна, държавата отива на нови избори. Изключвате ли възможността ГЕРБ, ако вземе първия мандат, да състави управление на антипромяната?
– Теоретично е възможно ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" да съберат повече от 120 депутати. Ако те се разберат помежду си, ние ще бъдем в опозиция. Но избирателят трябва да чуе навреме каква е алтернативата.
Голямата битка между реформатори и статукво ще се проведе на местните избори, затова е особено важно кой ще ги организира. Ако статуквото управлява държавата, това означава, че моделът ГЕРБ-ДПС ще се възпроизведе за поне още 4 години. С какво ще противодействате тогава?
– Именно това прави вота на 2 октомври още по-важен за още по-дълъг период от време: свободна държава или завладяна държава.
В ситуации на политически пат у нас неизменно се заговаря за експертно правителство или още по-високопарно – за кабинет на националното спасение. Възможно ли е ПП да участва в подобен формат? Или "просто" да го подкрепи?
– В България експертните правителства обикновено са фасада за разграбване на държавата. Без да има конкретен субект, който да носи политическата отговорност. Затова ние експертно правителство няма да подкрепим.
Разговора води: Емил Янев
