За пореден път управляващите ни уверяват, че страната ни е на финалната права в преговорите с Европейската комисия по Националния план за развитие на земеделието и селските райони до 2027 година. След като още през май „Банкеръ“ съобщи, че комисарите в Брюксел са ни "оцапали" домашното с над 200 забележки в червено, най-сетне ни споходи и дългоочакваната блага вест – преди няколко дни началниците на държавата са успели да изпратят отговори на всички еврокомисарски "питанки".
Въпреки успешното скачане в последния вагон на последния влак, от Министерство на земеделието обещават работата по плана да продължи още дълго. Причината е, че се налага да представим допълнителни пояснения, свързани с повишените ни екологични амбиции. Тепърва ще се изчистват и детайлизират описанията на качествените и количествени елементи. Това става ясно от информацията, която Европейската комисия публикува на своята официална страница в интернет, чрез огласяване на официалната кореспонденция между нея и българските власти.
Тук е моментът да припомним, че в края на септември служебният министър на земеделието Явор Гечев обяви, че много скоро актуализираната версия на Националния стратегически план за земеделието ще бъде изпратена в Брюксел. Това явно наистина се е случило, защото тези дни
агроведомството публикува в сайта си редица интервенции,
които засягат Зелената архитектура на Общата селскостопанска политика и са в съответствие със Зелената сделка.
Началниците на земеделието у нас уверяват, че са в процес на преговори с Европейската комисия и очакват в най-скоро време промените да бъдат представени на Тематичната работна група по Общата селскостопанска политика 2023-2027 година. Това пък съобщиха от Национална селска мрежа, чийто експерти участват в заседанията на тази работна група.
Заседанието е насрочено за тази седмица, след като в началото на октомври обсъждането на интервенциите веднъж вече беше отложено. Тогава участниците в работната група изразиха категоричното си недоволство, че от агроведомството са ги оставили в пълно неведение по отношение на това, кога министерството ще съгласува със заинтересованите страни своите отговори по забележките на Европейската комисия. Очакваше се това да бъде последното заседание на тематичната работна група преди изпращането на новата стратегия.
Очевидно тези обсъждания да се проведат сега,
макар и постфактум.
На практика целта на Европейската комисия е да одобри актуализираните версии на всички национални стратегически планове най-късно до края на този месец, за да може те да бъдат прилагани от 1 януари следващата година.
Според официалната информация от Брюксел, до този момент общо девет държави членки на ЕС имат утвърдени стратегически планове. Това са Австрия, Дания, Финландия, Ирландия, Испания, Португалия, Полша, Франция и Люксембург.
Както е известно, три от деветте конкретни цели на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз се отнасят до околната среда и климата. В своите стратегически планове държавите членки трябва да посочат как възнамеряват да постигнат тези цели и да гарантират, че земеделските стопани изпълняват всички изисквания във връзка с околната среда и климата.
Поставянето на амбициозни екологични цели се осигурява по няколко начина, като единият от тях е въвеждането на задължителни изисквания, т. нар. условност.
От България се очаква
да създаде доброволни екологични схеми за земеделските производители, които следва да бъдат напълно координирани с други интервенции и да са научно обосновани. Те трябва да включват стимули и възнаграждения за предоставяне на обществени ползи чрез селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата, или като компенсация за въвеждането на въпросните практики. Необходимо е екосхемите и ангажиментите за управление да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предписани от системата за условност.
Обществените консултации по темата
трябва да са приключили до 31 октомври
Едновременно с това Министерството на земеделието започна и обществена консултация по екологичната оценка на стратегическия план за земеделието, като до края на месеца всички заинтересовани страни ще могат да подадат своите мнения по официалния Доклад за Екологична оценка (ЕО) на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 – 2027 година.
Естествено най-съществената и дълго чакана част от Стратегическия план, по който ще се движи българското земеделие през следващите няколко години, са неговите финансови параметри. Само че точно по този изключително важен въпрос, хората в този отрасъл продължават да тънат в неведение.
Участници в Тематичната работна група нееднократно алармират, че откакто тя е създадена, представителите на министерството
деликатно, но упорито заобикалят темата за парите.
Що се отнася до предстоящото заседание, както и в редица предишни случаи, материалите за него дошли в последния момент. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов съобщи, че историята непрекъснато се повтаря. Той казва, че тази ситуация предпоставя всичко да се променя в движение, без да е предварително обмислено и в последствие се стига до голямото чудене как неминуемо възникващите пропуски да се поправят.
Като аргумент за отлагане на предишното заседание, насрочено за 4 октомври, били посочени неприключилите все още преговори по няколко зелени регламента, водени на европейско ниво.
По-късно обаче се оказало, че истината изглеждала по съвсем различен начин. Според Костадинов, реалната причина била, че към онзи момент не е имало изчислени ставки, но е имало
куп неясноти по задължителните условия и камара недоуточнени екосхеми.
Според него и до ден днешен има доста въпроси за екологията, свързани със становища за съответствие при еконормите, на които трябва да се даде отговор. “Така става, когато сложат калинка да управлява министерството – човек, който няма и ден трудов стаж в земеделието. Сега ще страдаме пет години напред заради техните глупости”, обощава председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Мнението и на други представители на земеделската общност не е по-различно. Според много от тях те продължават да бъдат държани “на тъмно” и да не знаят какво точно прави Министерството на земеделието, за да защити интересите на българските производители през следващия програмен период.
