Въпреки че България вдигна ембаргото върху преговорите на Северна Македония с ЕС още през юни, проблемите с т. нар. западни съседи продължават не само да се множат, но и да се влошават. А най-неприятното е, че те не само слязоха от политическата сцена и започнаха да тровят атмосферата на битово ниво, ами са на път да провалят дори идеята, че все някой ден може да заживеем като добри съседи с общо бъдеще.
Поредният повод за напрежение между София и Скопие е бунтът срещу българския културен център „Цар Борис III” в Охрид. Още по време на официалната церемония по откриването му (7 октомври), добре подбрана "тълпа" бе обградила сградата и в продължение на два-три часа я замеряше с яйца, шишета и какви ли не – случайно намерени и нарочно донесени – боклуци. А на 12 октомври (сряда), още по-старателно подбрани вандали осъществиха второто "похождение" срещу центъра: един въоръжен бабанка нахлу вътре, крещейки "Бугари фашисти", други няколко бабаита натрошиха витрините отвън навътре, а накрая…
лумпен, самовъзпроизвел се в Крали Марко, насече табелата с брадва.
Важно е да се отбележи, че протестите са организирани от опозиционните партии „Левица” и ВМРО-ДПМНЕ. Въпреки че антибългарските настроения са организирани от опозицията, а не от управляващите, те са подкрепени от парламентарно представени партии, които са много популярни в страната. Антибългарската омраза стигна дотам, че в центъра на Охрид вече има интерактивен билборд, предлагащ на минувачите иносказателното (уж) послание "Не, на отбелязването на фашизма. Правителството го позволява – народът не!“
От Гражданския демократичен съюз съобщиха, че разполагат не само с достатъчно доказателствен материал, но и с името на вандала с брадвата, но засега официална информация за негово арестуване няма.
Тук трябва да припомним, че събитията в Охрид, колкото и неприятни да са, все пак са някаква по-лека версия на случилото се преди пет месеца в Битоля, където българският културен център бе опожарен, а
героят – арестуван, съден и освободен с условна присъда.
Явно управляващите в Скопие продължават да коментират и санкционират тези престъпления толкова лековато и през пръсти, сякаш става дума за междусъседска свада на тема "След като кокошките ти ми изкълваха доматите, защо моето магаре да не опасе живия ти плет?" Докато в Обединена Европа, накъдето Северна Македония уж се е запътила, подобни прояви на шовинизъм, разизъм и омраза на етническа основа, се наказват много строго.
От друга страна и всички български правителства досега имат вина, че не разработиха специални политики за Македония. Антибългарските настроения там не са от миналата година, а се разпространяват безпроблемно близо 80 години, най-вече в периода докато Македония беше част от бивша Югославия. В учебниците им доскоро пишеше, че българите са „фашисти“. Управляващите у нас с лека ръка замитаха под килима тези факти, оставяйки заинтересовани страни
да настроят македонците срещу нас до степен злоба и кръвна омраза.
България няма за цел да пречи на съседите да се самоопределят като етнически македонци. Това беше повторено няколко пъти, но явно не както трябва, защото не го разбраха и част от тях продължават да живеят със съзнанието, че ние искаме да ги превземем и претопим. Това съзнание е отровено както от Сърбия, така и от други "услужливи“ (псевдо)славянски държави.
През 2017 г. руският президент Путин сътвори поредното безумие – „Славянската писменост е дошла при нас (т.е. в днешна Русия – бел. ред.) от македонската земя!“
Путин много добре знае, че това не е вярно, но провокацията му се оказа успешна. Докато българската реакция беше позорно смешна, защото никой не пожела да раздразни Сибирската мечка. Дето има една приказка – какво толкоз бил казал Властелинът на Кремъл…
Ами нищо по-различно от онова, което обитателите на Съветския съюз – от епохата на късния Сталин до времето на зрелия Брежнев (т.е. от 1946 г. до 1975 г.) – бяха принудени да назубрят като трите си имена:
славянската азбука е сътворена от Владимир Илич Ленин!
Така че какъв ни е днешния проблем, че интересите на Белград и Москва отново им позволяват да ръсят каквито си искат глупости, след като докато нашето самочувствие все още ни повелява само едно – да ги търпим?
Докато македонците размахваха секирите, вчера излезе докладът на Европейската комисия за Северна Македония, в който се казва: "РСМ да изпълни Договора за добросъседство с България, трябва приоритетно да промени конституцията, трябва парламентът да предприеме законодателни инициативи във връзка с езика на омразата. Европейската комисия отчита нарастване на този проблем с езика на омразата, с правата на човека в РСМ, особено когато става дума за българите там."
Дано в Скопие са разчели правилно препоръките на Брюксел, защото със сигурност демонстрираното насилие, дискриминация и реч на омразата
не показват особено желание за пълноправно членство в ЕС.
В този контекст, някой трябва да припомни на Скопие и чл. 2 от Договора за Европейския съюз, който е основополагащ: „Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава (върховенство на закона), както и на зачитането на правата на човека, включително на правата на лицата, които принадлежат към малцинства”.
Така де – и тях никой не ги кара насила да влизат където и да било. Като не им харесва – да си седят в Балканския казан, цамбуркайки в собствения си сос, и туй то. Но, ако продължат да се "реформират" по досегашния начин, Брюксел да му мисли какво ще ги прави след 7-8 години, когато преговорите му със Скопие формално приключат. Защо ние отдавна би трябвало да сме обявили, че при никакви обстоятелства няма да подпишем пълноправното им членство в Европейския съюз.
