Професионалната реализация на дипломираните висшисти в България ще се проследява и анализира, за да се постигне качествена връзка между образованието и обществените потребности, в това число и с изискванията на пазара на труда. Това предвижда споразумение между просветното министерство и Европейската комисия. Анализът ще се прави в рамките на проекта Grade, финансиран по програма "Еразъм+". Проектът е изготвен в съответствие с Препоръката на Съвета на Европейския съюз за проследяването на завършилите от 2017 година. С нея държавите членки се ангажират да събират информация от висшисти и завършили професионално образование и обучение, която е сравнима на европейско ниво. България е одобрена за участие във втората фаза на проекта Eurograduate, финансиран по Програма "Еразъм+“. Очаква се въз основа на резултатите от изпълнението на проекта Grade да се създаде национална система за проследяване на завършилите висше образование в България. Обект на проекта ще бъдат завършилите през академичната 2020/2021 година, както и дипломираните през академичната 2016/2017 година.
Една от основните цели на европейската инициатива е да се постигне съпоставимост на националния анализ на резултатите от събраните данни и да се подобри качеството на мерките за проследяване на завършилите в европейското образователно пространство. Европейската инициатива е важен инструмент и за отделните държави и висши училища, за да разберат по-добре силните и слабите страни на техните образователни системи. Това ще им позволи да получат сравнителни доказателства за най-ефективните практики на преподаване и учене, които водят не само до устойчива заетост, но и до активно европейско гражданство. Инициативата също така помага да се запълни празнината в данните за пазара на труда на мобилните завършили висшисти и за движещите сили на техния избор да се преместят в чужбина.
Междувременно стана известно, че нито един български университет не попада в топ 1000 на най-добрите в света. Класацията на Times Higher Education – World University Rankings 2023, включва 1799 университета в 104 държави и региони, което е една от най-големите и най-разнообразни класации на университети до момента. Оглавяват я Оксфордският и Харвардският университет, като топ 5 се допълва още от университета в Кеймбридж, Стандфордския университет и Масачузетския технологичен институт. Софийският университет "Св. Климент Охридски" попада сред първите 1200 учебни заведения, в категорията 1201-1501, като миналата година е бил в категория 1200+. Позицията на Техническия университет тази година – 300 места надолу до категория 1500+.
Пет страни влизат в класацията за първи път – всичките в Африка (Замбия, Намибия, Мозамбик, Зимбабве и Мавриций). Няколко от африканските университети са класирани по-напред от Софийския университет. Университетът на Гана е с над 800 позиции преднина пред СУ "Св. Климент Охридски". Висшето учебно заведение заема 351-во място, а СУ – 1201-во място в класацията. Този в Намибия попада в категорията 601-800, а университетът в Замбия – в категория 501-600.
От 52 български висши учебни заведения само 2 попадат в обхвата на мащабната класация на Times Higher Education.










