Страната ни още не е извършила необходимите законови промени, за да тръгнат към нас парите от второто плащане по Плана за възстановяване. След мъчното начало на новия 48-и парламент депутатите светкавично се задействаха и преминаха към това да спорят кой бави нужните промени. За справка – в предишния парламент народните представители се занимаваха с всичко друго, но не и с тези законопроекти. В края на юни набързо успяха да гласуват промените по първото плащане, но малко след това Народното събрание бе разпуснато след свалянето на кабинета "Петков". Но поне "спасиха" първите милиарди по Плана.
Днес (26 септември) ГЕРБ-СДС предложи Народното събрание да задължи Министерския съвет в седемдневен срок да внесе законопроектите, необходими за изпълнение на междинните етапни цели по Националния план за възстановяване и устойчивост. Целта е искането за второто плащане да бъде подадено до Европейската комисия до 31 декември. Проекторешението предвижда още да се задължи вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов да внесе в двуседмичен срок обхватен анализ на риска по Националния план за възстановяване и устойчивост при прогнозни данни към 31 декември 2022 година.
В мотивите към проекторешението се посочва, че приемането на предвидените 19 законодателни изменения за получаването на второто плащане е само част от всички реформи и мерки, които следва да приеме парламентът. Отбелязва се, че след второто плащане има още седем такива срещу 258 амбициозни цели, свързани с провеждането на реформи и изпълнение на инфраструктурни проекти. Необходимо е спешно стартиране на всички покани за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост, за да се компенсира едногодишното закъснение и опасността от загуба на средства.
Десислава Трифонова от ГЕРБ-СДС заяви, че България се е превърнала не в нетен ползвател, а в нетен донор на средства за Европейския съюз, така че средствата по Плана за възстановяване са крайно необходими. И отбеляза, че до средата на 2026 г. проектите по Плана трябва да са изпълнени. По думите ѝ страната ни може да бъде изправена пред загуба на средства.
В хода на дебата от "Възраждане" пък засегнаха ангажимента за затваряне на въглищни централи. Цончо Ганев посочи, че Планът, който е приет от предишното мнозинство, реално довежда дотам, че след три години България трябва да закрие 40 процента от ТЕЦ-овете.
Николай Денков от "Продължаваме Промяната" подчерта, че забавянето на плащането дължи и на проведените абсолютно излишни избори през тази година, които били произведени заради "Възраждане", ГЕРБ-СДС и ДПС. "Имахте мнозинство в предишния парламент, да си бяхте направили правителство и да бяхте работили по тези приоритети, които сега казвате, че са забавени", подчерта той.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС коментира, че точно енергетиката е причината да бъде забавен Планът с година и половина вече. "Томислав Дончев го остави на 99 процента готов през април 2021 г. Оттогава досега се появиха два лобистки проекта, които не са необходими на никого, още по-малко на енергетиката – за батерии и за геотермална енергетика. Всъщност сигурно са необходими на тези, които ще вземат комисионните от тях", захапа депутатите от "Промяната" той. По думите му заради тези два проекта Еврокомисията е принудила "господата бивши управляващи" да заложат в плана дата за либерализация на битовия пазар и дата и проценти за затваряне на въглищните централи.
Бившият вицепремиер и министър на финансите Асен Василев от ПП каза, че за втори път се налага да взема лично обяснение. "Г-н Цончо Ганев, очевидно, четенето с разбиране не ви е силна страна", отговори той на твърдението на "Възраждане" за ТЕЦ-овете. "Ако бяхте прочели Плана за възстановяване и устойчивост, щяхте да видите, че затваряне на мощности няма. Няма нито един мегават мощност в Маришкия басейн, който трябва да бъде изваден от експлоатация или затворен. Нито един. Сто процента от нашите мощности остават", увери той. След това уточни, че последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост е значително по-добра от предишната, предложена от ГЕРБ, където имало затваряне на мощности и замяната им с газова централа.
