Бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева получи окончателно наказание 6 години лишаване от свобода по делото, в което беше обвиняема и подсъдима редом със заместничката си Биляна Петрова (5 години лишаване от свобода) и предшественика на кметския стол Петко Дюлгеров (четири години лишаване от свобода).
На първо четене – нормални осъдителни присъди за корупция във властта. На второ четене обаче ненормалното взема превес и всички знаем защо. Защото за повече от три десетилетия криминален преход това е първата сериозна ефективна присъда за корупция в страна – символ на корупцията, безнаказаността и грабежа.
След като вината на тримата е доказана на три инстанции, няма да коментираме съдебните актове. Още повече, че Върховният касационен съд намали допълнително размерите на наказанията, защото част от тях бяха изтърпени в условията на домашен арест, който ще им бъде приспаднат. Остава и опцията
за предсрочно освобождаване
след изтърпяване на една втора от ефективното наказание и поправяне на осъдения.
Оставяме настрана и агресивния популизъм, на който Иванчева заложи при атаката към местната власт под лозунга "Да защитим градинките!" Не знам колко хиляди пъти трябва да бъде изяснявано това, което е пределно ясно – въпросните градинки са частни имоти, чието урегулиране с цел застрояване е същността на конституционно закрепеното право на собственост и законово регламентираните правила на градоустройството. Знаем, че с тези правила се злоупотребява поради силния инвеститорски интерес. Това обаче не оправдава периодичните крясъци на обитателите от съседните блокове, че нямало къде да разхождат цвъкащите си четириноги любимци.
Проблемът е в
неосъдените корумпета, които крадат далеч повече,
но по правилния начин и под правилния чадър. Колко министри и висши държавни чиновници бяха препрани от съдебната властта, за да излязат от делата доказано невинни, след което да осъдят държавата за сметка на данъкоплатеца? В сака на Иванчева намериха 70 000 евро, а къде са осъдените за онези 30 млрд. лв., заради които прокуратурата ревизия на прехода и кръстоносен поход срещу "приватизаторите"? Няма ги, ще кажете. Не, има ги, но е като стария казармен лаф за новобранците: "Изчезнат ли ти партенките, не се притеснявай, щото не се губят – някой ги носи!"
Каквото при присъдите, това и при обезщетенията.
Последно, съдия от Русе получи 160 000 лв. обезщетение за неоснователното му привличане в наказателен процес за подкуп чрез изнудване, приключил с оправдателна присъда. Друг съдия, арестуван шумно като "абсолютен престъпник", и оправдан впоследствие, получи от колегите си 300 000 лв. за преживените морални страдания. И двамата са възстановени на длъжност от Висшия съдебен съвет и продължават да правораздават, както безчет други магистрати. А обвиняемият по същото дело – бивш военен министър – взе 100 000 лв. и си направи партия.
Да, всеки има право на справедлив съдебен процес, но явно
нечии унижения, притеснения, опозоряване, тревожност,
уплах, стрес, дискомфорт и прочее неприятни душевни последици, са далеч по-скъпи от други.
Затова нека да е ясно какви обезщетения присъжда българският съд на редовите граждани по вреди от увреждания, причинени от държавата, общината или монополистите. Хвърлят по 10 000-15 000 лв. като на куче – ако изобщо дадат нещо, а за 50 000-60 000 човекът трябва да е жив труп или поне изкормен. Ако пък отсреща като помагач на ответника е привлечен застраховател, стой та гледай какво въртене и сучене е, за да не плаща. А законът бил за всички…
