Няма обратимост на пътя, по който България е поела към еврото*

Пламен Ненов

Пламен Ненов е икономист в Норвежката централна банка и доцент в BI Norwegian School – най-голямото бизнес-училище в Норвегия. Също е гост-изследовател изследователски център към друг университет в Осло, който се занимава с проучвания на имотните пазари.

Доц. Ненов е възпитаник на Априловската гимназия в Габрово. След завършването й продължава с бакалавърска степен в Amherst College в САЩ, където изучава икономика и математика. Завършва със Summa Cum Laude диплома и защитава докторантура по икономика в Масачузетския технологичен институт (MIT) под ръководството на Дарон Аджемоглу.

Изследванията му са основно в областта на взаимовръзката между макроикономиката и финансите, но има интереси и изследвания в още три области – банково дело, имотни пазари и пазар на труда.

 

Проф. Нуриел Рубини определи световната икономика като катастрофа на бавен влак в интервю за „Нюзуийк“. Вие какво мислите по този въпрос?

– Според мен сега в момента тече много интензивна борба с инфлацията, поне в Съединените щати и в Европа, и в по-малка степен в Източна Азия, където инфлацията не е толкова голям проблем. Тя наистина много изненада някои икономисти, включително и мен, донякъде заради непредсказуемата войната на Русия в Украйна и големия шок върху енергоресурсите и суровините след агресията.

Сега Федералният резерв е изключително агресивен и повишава лихвите толкова бързо и с такива големи стъпки, каквито не е имало дори в периода на големите шокове от времето на Волкър.

Според мен, това ще има ефект върху борбата с инфлацията дори през 2023-а. Но, същевременно, би могло да има и неочаквано отражение върху международната финансова система, понеже се преминава от период на много ниски лихвени равнища (от десетилетие и повече) към шоково повишаване на лихвите и понижаване на стойностите на много важни активи като държавни облигации и т.н.

Смятате ли, че силният долар е повлиял на инфлацията, по-специално в еврозоната, и е накарал ЕЦБ да е толкова агресивна?

– Съгласен съм с насочването във въпроса. Според мен, наистина е така. Федералният резерв се опитва да внесе дефлация у дома като засилва долара, защото в световната търговия стоки и услуги се фактурира основно в долари и това е сравнително лесен начин да се внесе дефлация. Но, когато става думи за валути, винаги има обратна страна и така те (американците) изнасят инфлация, да го наречем образно, към останалите държави. Това е т. нар. "beggar thy neighbour“ ефект. По правило, когато се опиташ да бъдеш по-конкурентен, да увеличиш икономическата активност, става девалвация на валутата. Но сега, по отношение на инфлацията, нещата са обърнати с главата надолу. И наистина, ЕЦБ ще трябва да реагира, и не само ЕЦБ, но и други централни банки, особено „Бенк ъф Инглънд“.

Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония – имат годишна инфлация над 20%, за разлика от западните си съседи. На какво се дължи тази инфлация и каква е връзката между техните макроикономики и турбуленциите в еврозоната, защото България върви натам?

– Честно казано, не съм толкова добре запознат с икономиките на Балтийските страни. Но имайки предвид, че в момента много важен фактор за сегашния инфлационен шок е скокът на цените на енергоресурсите, възможно е част от високата инфлация в Балтийските страни да е от специфичния контекст на техния пазар на електроенергия: от какво се генерира електричество, как е свързан с останалата част на Европа. Тези детайли не са ми много известни.

По отношение на ефекта на членството в еврозоната или не, не виждам да има такъв. Има други държави в Източна Европа, които са част от еврозоната, като Словакия, Словения, дори Хърватска, която сега наскоро бе одобрена, където инфлацията е по-ниска от България. Те дори са малко по-сходни на България отколкото Балтийските държави, поне по отношение на търговски връзки, както и по големина. От друга страна, България е във валутен борд и паричната й политика е като тази в Словакия, Словения и Балтийските държави. Аз лично не виждам взаимовръзка, а по-локален контекст.

Ние сме в абсурдната ситуация да сме в борд и да не сме в еврото, да нямаме самостоятелна парична политика и да имаме собствена валута. Проф. Ханке (баща или майка на българския борд) твърдо държи да останем в него но не и да приемем еврото. Възможно ли е в една много далечна година, когато престанем да сме корумпирани, да излезем от борда и да продължим самостоятелната си политика? Докато, ако влезем в еврото, подобна крачка ще е доста трудна. Вие какво бихте предпочели: еврото или евентуално – в далечно бъдеще – излизане от борда със самостоятелна политика и независим лев?

– Въпросът е малко провокативен и тук наистина искам да заявя, че изразявам единствено и само лично мнение. За проф. Ханке – той, като всеки баща би трябвало да е горд с детето си, така че разбирам неговата позиция от тази гледна точка. Но все пак, отново да подчертая, България е във валутен борд и получава пасивно парична политика от ЕЦБ. Аз лично не виждам възможност за обратимост на пътя, по който е тръгнала България, без това да причини сериозни социални последици. 

Не ми е известна държава, която е излязла от валутен борд, с изключение на Аржентина. И тя излезе не защото не е искала да остане, а заради спекулативни атаки и кризата през 2000 година. Балтийските държави директно минаха от валутен борд към еврото и затова съм малко скептичен, че ще има бъдещ период с вероятност за връщане към активна парична политика. Освен това не трябва да се забравя факта, че с времето, ако не се провежда активна парична политика, се забравя донякъде как да се действа в тези ситуации. Просто се губи човешки капитал. И още нещо, България е провеждала активна парична политика само за кратък период след промените. По комунистическо време не знам каква точно е била политиката, но преди втората световна война тя е била на златен стандарт. Така че няма чак толкова традиции.

В този дълъг отговор се опитах да представя моите доводи, че този процес е необратим и в такъв случай дискусиите за суверенитет на паричната политика малко се обръщат. Защото, ако тази възможност не е на масата, тогава по-доброто решение за България да има някакво влияние върху парична политика, която се провежда и има ефект върху икономиката, е да бъде член на еврозоната и да участва във вземането на решения в ЕЦБ.

 

Следва продължение…

_____________

* Мненията и становищата на доц. Ненов в интервюто са лично негови и по никакъв начин не ангажират нито Експертния съвет, нито Норвежката централна банка.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст