Чешката република въведе първия си налог върху извънредните печалби на някои от най-едрите компании, със средствата от който да помогне за финансирането на енергийните субсидии без да увеличава правителствения дълг. Законодателите одобриха на 4 ноември предложението на финансовия министър Збинек Станжура за "60% допълнителен данък" на основните енергийни дружества и банки. Той ще е валиден за следващите три години и с него ще се облагат извънредните фирмени печалби от растящите цени на енергията и от по-високите лихвени проценти.
Преди вота в долната камара на парламента Станжура заяви, че "не изпитва удоволствие от факта, че въвежда този налог" и че "ако обстоятелствата позволят, ще е първият, който ще предложи премахването му".
Законът е ключова част от стратегията на десноцентристкото правителство на Чехия да отслаби натиска на най-тежката криза на доходите за последните три десетилетия и същевременно да се опита да предпази бюджета от рекордните дефицити на пандемичните ограничения. След продължилите с месеци разисквания петпартийната управляваща коалиция реши да субсидира сметките за електроенергия и природен газ в отговор на засилващото се недоволство на обществеността и на призивите за помощ на компаниите.
Извънредният данък трябва да вкара допълнителни около 85 млрд. крони (3.5 млрд. щ. долара) в бюджета през идната година, по сметки на финансовото ведомство. Министърът очаква ценовите тавани върху енергията да донесат още 15 млрд. крони през 2023-а.
Данъчният план на Прага предизвика търкания между правителството и компаниите, засегнати от новия налог, които твърдят, че той може да навреди на репутацията на Чешката република сред чуждестранните инвеститори. "Унипетрол" – чешкото поделение на най-голямата полска рафинерия "ПКН Орлен" – се оплака, че този данък ще ограничи средствата за технологично обновяване на производството. А енергийният конгломерат на милиардера Даниел Кретински "Енергетички а Прумислови холдинг" (ЕПХ) обяви на 4 ноември, че ще премести базирания си в Прага бизнес за търговия на суровини "ЕП къмодитис" в друга държава, за да не плаща налога. Поделението генерира по-голяма част от печалбата си извън страната и облагането й с местен извънреден данък е "абсолютно несъстоятелно", коментира в официално изявление ЕПХ.
Чешкият кабинет възнамерява да предостави общо около 200 млрд. крони за различни мерки за подпомагане на домакинствата и компаниите през идната година, включително енергийни субсидии, по-високи пенсии и други социални плащания, каза премиерът Петър Фиала. Министрите му смекчиха натиска за ограничаване на фискалните дефицити заради икономическите щети от руските военни действия в Украйна. Все пак, правителството не се е отказало да ореже бюджетния недостиг до 295 млрд. крони през 2023-а от планираната за тази година дупка от 375 млрд. крони. Въпреки че публичният дълг на Чешката република се предвижда да е 42% от БВП през 2022-а – един от най-ниските в Европейския съюз, централната банка на страната и фискалният надзорник критикуват темпото на редукции на дефицитите и настоява за по-експресна консолидация.













