Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е категорично против законодателното или административното увеличение на минималната работна заплата с 50 на сто спрямо средната работна заплата за страната. Това се посочва в становище на палатата по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, сигн. 48-254-01-27, с който се предлага определяне чрез закон на размера на минималната работна заплата за страната, съобщиха от работодателската организация.
По отношение на пазара на труда, БТПП е категорично против законодателното или административното увеличение на минималната работна заплата с 50 на сто спрямо средната работна заплата за страната. Българската държава, в нарушение на своето международно задължение, все още не е приела механизъм за изменението на минималната работна заплата, което е в разрез с ратифицираната от България Международна конвенция 131 на Международната организация на труда, както и остава открит въпросът за премахване на минималните осигурителни прагове, което е изкуствена допълнителна тежест за бизнеса.
Създаването на механизъм не означава сляпо повишаване на минималната работна заплата с 50 на сто. Подобен подход е неоправдан от икономическа гледна точка и ще доведе до неравноправие и дискриминация в различните региони на страната, където средната работна заплата е с разлика в стотици левове. От Палатата обръщат също внимание, че по-голямата част от нормите на Директива на европейския парламент и на Съвета са инструктивни, а не задължителни и че основната цел на директивата е да доведе до национални критерии за определянето и актуализирането на законоустановената минимална работна заплата, определени така, че да са стабилни и ясни; редовно и своевременно актуализиране и създаването на консултативни органи.
Социалните партньори от години настояват за създаването на механизъм, с който да се определя минималната работна заплата, и този механизъм да е съобразен с критериите и принципите, заложени именно в конвенция № 131 на Международната организация на труда Отделно това може да се отрази сериозно на възможностите на бюджета, тъй като държавата е най-големият работодател и в държавната и общинската администрация работят значителен брой служителите по трудов договор (наетите в Изпълнителната власт са 98 540 души през 2020 г., а в териториалните структури 42 065).
Съгласно изказването на министъра на финансите, увеличение с 10 лева на минималната работна заплата влошава дефицита с 50 млн. лева. На практика разходите, които следва да извърши бюджетът, са в по-голям размер от приходите, които ще генерира бюджетът от увеличаване на минималната работна заплата, тъй като има разходи, които са обвързани с размера на минималната работна заплата. Недоумение буди и фактът, че законопроектът също така не е придружен с необходимите финансови разчети, отбелязват от БТПП.
В тази връзка, Палатата не подкрепя законодателното определяне на минималната работна заплата с 50 на сто спрямо средната работна заплата предвид предприетите действия от страна на социалните партньори за изготвяне на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Отделно увеличението на минималната работна заплата с 50 на сто спрямо средната работна заплата не е мотивирано и обвързано по никакъв начин с моментното състояние на икономиката, във времена на неясна за бизнеса картина и перспектива.
С оглед на гореизложеното, БТПП е категорично против Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда , посочват от работодателската организация.
Становището на БТПП е изпратено на вниманието на председателя на Комисията по икономическа политика и иновации в Народното събрание.
