Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов заяви преди дни, че в момента няма добри варианти – има лоши, по-лоши и такива, които да направят ситуацията още по-лоша, т.е. отиване на избори. Изказването му беше по повод опитите за разговори и преговори за евентуално съставяне на редовно правителство. С първия мандат не става, с втория няма да стане, остава третият спасителен мандат, но зависи на кого ще го даде президентът.
Всъщност пред перспективата да се скалъпи какво да е правителство, дали пък отиването на нови избори не е по-добрия вариант? Спрягат се всевъзможни комбинации от партии за коалиции, които биха могли да излъчат кабинет, но никоя от тях не е особено приемлива или устойчива.
Своя принос в каращисването даде и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той предложи да бъде сформирано правителство с третия мандат, който да отиде в "Български възход". Според Борисов за съставянето на кабинет са възможни различни варианти – с по-експертен състав и ясно договорена програма или с по-политически фигури. Борисов "начерта" и конкретна формула – министри да станат сегашните председатели на комисиите в Народното събрание. Това правителството трябва да е с къс мандат – до лятото или до местните избори, но е критично важно да имаме такова през зимата в условията на продължаваща война.
Борисов потвърди също така, че няма амбиции да става министър – председател.
"Ние можем да направим правителство и с първия мандат, но то няма да е устойчиво, няма да предизвика спокойствие, няма да ни представи еднозначно пред обществото и напрежението ще продължи да расте", призна той. След което удари една мечешка прегръдка на президента Румен Радев, че проявява търпение и мъдрост и дава възможност на партиите да свикнат една с друга и да започнат да си говорят.
За
правителство, сформирано с третия мандат,
който да бъде даден на "Български възход", се заговори още от първия ден на този парламент. Чуха се приказки, че то щяло да е тип "Беров", да е слабо, никой нямало да носи отговорност за него и т. н. В крайна сметка въртяха, сукаха и пак дойдоха на този акъл – че евентуален кабинет може да стане само с третия мандат. Въпросът е какъв да бъде той – програмен, експертен, политически? Кои партии ще го подкрепят, кои ще влязат в него със свои представители? Чия програма и приоритети ще изпълнява?
Този сложен ребус трябва да решат партиите. От тях зависи дали ще успеят да определят с най-важните приоритети, извлечени от техните програми, по които би могло да работи едно такова правителство за определен период от време. Затова и се провеждат тези срещи в различни формати между парламентарните групи, за да могат да установят къде са пресечните им точки. Засега обаче не се очертават много такива. Включително по най-важния въпрос за държавния бюджет за догодина.
Иначе в парламента се сформираха
тематични мнозинства по отделни проблеми,
само че от тях не може да произтече нищо повече.
"На няколко етажа в прослойките в Народното събрание се оформят различни по вид и по състав потенциални коалиции, които периодично проблясват в пленарна зала, угасват в заседанията на комисиите, но там проблясват други възможни коалиции. Трябва да се замислим дали при тази конфигурация в парламента нови избори са най-лош вариант", смята Весислава Танчева, експерт по политически комуникации.
А политолога Димитър Ганев е убеден, че след предсрочни избори ще имаме нова политическа ситуация, тъй като тогава общественият натиск за съставяне на кабинет ще е в пъти по-силен и червените линии ще започнат да избледняват.
Колегата му от Софийския университет Светослав Малинов пък посочва, че ние живеем в този извънреден режим (на чести избори и служебни правителства) повече от година и половина и вече сме наясно, че няма закъде да се бърза. Защото, ако ще има нови предсрочни избори, няма нищо лошо те да не бъдат февруари, а март, което изглежда максимално далечната дата, в случай, че се провали и третият мандат.
"Сами разбираме, че след местните избори българските граждани ще дадат много ясен сигнал дали искат да продължи промяната или искат ГЕРБ и ДПС да се върнат на власт. Местните избори ще заредят политическата система с нова енергия и си струва някакво усилие дотогава да се стабилизират нещата", казва Малинов.
Неговото мнение е, че след следващите избори, когато и да са те,
ще има пренареждане на картите.
"Противно на внушенията, напоследък всеки път, когато имаше избори, имаше промяна в резултатите. Даже имаше промяна в победителя – ГЕРБ, ИТН, "Продължаваме промяната". Имаше обрати, имаше нови мнозинства. На последните избори българите не се произнесохме относно това искаме ли ГЕРБ и ДПС да продължават да управляват, да участват в управлението под някакви форми или искаме наистина промяна. Българите раздадоха картите по начин, който не дава яснота на този въпрос", твърди Светослав Малинов.
По думите му на следващия вот този въпрос ще получи отговор: "В момента много български граждани си дават сметка, особено от негласуващите, че имат за какво да гласуват на следващите избори, тъй като съм убеден, че колебаещи се граждани, наблюдаващи политическия процес, започват да вземат страна. Очаквам промяна в изборните резултати. Не знам в каква посока, но ми се струва абсолютно невъзможно да бъде повторен резултатът от последните избори. Заради това и в момента сблъсъкът между политическите сили е с оглед на новата предизборна кампания, а не чак толкова по проблемите, които са свързани с управлението в нормална ситуация. Усеща се, че под всяка тема всъщност прозира предизборната кампания".
За Димитър Ганев
най-големият губещ от сегашната ситуация
е парламентарният модел на управление. Ако патовата ситуация в парламента продължи, ако партиите не могат да се разберат поне за най-важните за страната неща, а пресмятат плюсовете и минусите за себе си в новата предизборна кампания, то в скоро време ще се чуят гласовете за смяна на модела на държавното управление. А и вече се лансира идеята за смяна на парламентарна с президентска република.
"Тъкмо започнахме да излизаме от месианския модел, при който даваме властта на конкретна фигура, и ще влезем в друг месиански модел – на месианските идеи", отбеляза Ганев.
Светослав Малинов пък смята, че възстановяването на парламентаризма ще премине през нов цикъл от избори.
