За да се забави икономиката, лихвените проценти трябва да отидат толкова високо, колкото е инфлационното равнище, защото в противен случай паричната политика няма да има рестриктивен ефект, заяви в интервю за "Банкеръ" проф. Джефри Нилсен, преподавател в Американския институт в Благоевград и член на Експертния икономически съвет на България.
Професор Джефри Нилсен е нюйоркчанин. Получил е бакалавърска степен в университета в Ню Йорк. Защитава докторантура (PhD) в Принстън под ръководството на проф. Бен Бърнанке.
От 1994-а живее в Европа. След като защитава докторската си степен, се премества в Прага, където работи две години. След това отива в Копенхаген и работи и там две години. Впоследствие се премества в Швейцария и работи там пет-седем години. Идва в България през 2006-а.
Вашата експертиза е в областта на финансовите пазари. Каква е оценката ви за българските?
– Първо искам да посоча, че споделям собствено мнение и то не засяга по никакъв начин българските икономически съветници или правителствените институции и университета.
Познавам слабо българските финансови пазари и имам само известна идея за тях. Но видях, че една година когато американските пазари се качиха с 20%, някои български взаимни фондове поскъпнаха с 1-2 процента и това не е особено привлекателно за тях. Това на практика е моето впечатление.
Доколкото американските финансови пазари са най-развитите в света, кои финансови инструменти от тях бихте препоръчали за българските условия, за да имат успех?
– Населението на България е по-малко от жителите на град Ню Йорк, така че със сигурност ще има известни ограничения и някои инструменти няма да са подходящи, например гарантираните с ипотеки ценни книжа. Други, дори най-простите, като директно финансиране, акции и облигации, биха могли да се използват по-ефективно. Защото когато имаме директно финансиране, няма да е необходимо да се минава през банки и ще има по-ниски разходи за предприемачите и по-високи доходи за спестителите, което ще е от полза.
Искам да споделя още, че по време на днешната лекция със студентите ми по пари и банки говорихме за лихвения риск на банките и как те в отделните държави го намаляват с лихвени суапови инструменти. В европейските банки има дългосрочни активи и ако те са с фиксирана лихва, когато лихвените проценти започнат да растат, те няма да получат печалба. Така че лихвените суапи са страхотен начин за намаление на риска. Бих искал да кажа, че когато се подготвях за лекциите и погледнах „Уникредит“ и „Райфайзен банк“, те на практика използват лихвени суапи и то в доста големи размери: например „Уникредит“ е имал такива за 34 млн. долара в лева през 2020-а. Това е твърде голяма позиция. Така че, може би, това ще е друго приложимо голямо пазарно разширение.
Разумно ли е у нас да се търгуват финансови производни и дали те няма да съблазнят по-рисковите и по-неопитните играчи за по-високи залози, респ. потенциални сериозни загуби?
– Винаги е опасно да се използват неправилно финансовите инструменти и не е нужно те да са чак толкова сложни като деривативите – хората могат да загубят пари дори когато спекулират с акции. Основно най-големите банки, които са най-активни в търговията с финансови производни, осъществявана извън пазара (over-the-counter,) поемат големи рискове и е задължение на техните мениджъри да ги управляват.
Смятате ли, че след световната финансова криза, тръгнала през 2008-а от щатските пазари на високорискови ипотеки, регулаторите контролират достатъчно стриктно търговията на по-екзотичните финансови производни?
– Регулацията е наистина много интересна тема. Гарантираните с ипотеки ценни книжа, които бяха причина за жилищния бум са практика, която съществува 30 години преди 2008-а. Така че, онова, което се случи, е, че хората се научиха как да ги използват неправилно. А ипотечните брокери изобщо не се интересуваха на кого да отпускат заем, защото го продаваха веднага след това. И това е причината за катастрофата от 2008-а, която беше ужасяваща каша.
Защо се отпускаха 30-годишни жилищни заеми на хора, които нямат достатъчен доход и които не дават авансово никакви пари? Това беше просто диво и безумно. Мишкин пише, че регулирането е игра на котка и мишка, защото след като се напишат правилата, хората намират начин да ги заобиколят и се налагат нови регулации…така стоят нещата.
Също и в Европа – ужасният скандал с "Уайъркард". Ръководството на компанията убеждаваше германските контролни органи, че „Файненшъл таймс" се опитва да манипулира фактите. Това са регулаторни въпроси и в Европа с тях се занимава Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕSMA). Той дава указания и хармонизира правилата в различните държави, като също контролира търговията на фючърси и на деривативи.
Следва продължение…
