Целта на медийната истерия на ГЕРБ вчера бе много проста – да скрие резултата от посещението на Европейската комисия. От Комисията нямат изискване за затваряне на електроцентрали, а за намаляване на емисии. Защо изисква намаляване на емисии ли? Още в далечната 2014 г. правителството на ГЕРБ е подписало на Европейски съвет общоевропейската цел да се намалят емисиите с 40%, т.е. съкращението на българската енергетика е подписано от ГЕРБ още през 2014 година.
Това обясни пред БНТ депутатът от ПП Даниел Лорер, който вчера присъства на обсъждането на частта "Енергетика" от ПВУ с представители на Комисията в Народното събрание.
По думите му през 2020 г. отново ГЕРБ потвърждават целта и вдигат летвата заедно с всички останали европейски държави. Те подписват цел от 55% съкращение на въглеродните емисии. Започва да се обсъжда Планът за възстановяване и устойчивост, който предлага средства на държавите, за да изпълнят в частност и тези цели.
"Какво прави ГЕРБ по темата в него – нищо, освен саниране?" – постави реторичен въпрос депутатът от "Продължаваме промяната".
"Няма обещание да се затваря, каквото и да било до 2026 година. Трябва да се намалят емисиите. Това може да стане, но не като се затварят въглищни централи, а като се намали количеството работа, което те сезонно вършат", обясни Даниел Лорер.
Припомняме, че във вчерашния ден (15 ноември) "Продължаваме промяната" проведоха рекордно кратка среща с "Възраждане" във връзка с бюджета за 2023 година. В акцент обаче се превърнаха събитията в кулоарите между ГЕРБ и ПП и размяната на реплики във връзка с бъдещото затваряне на въглищните централи.
Даниел Лорер заяви, че от коалицията ще бъдат конструктивни и че са готови да водят разговори с всички партии, включително и с ГЕРБ, които са техен основен опонент. Днес (16 ноември) в парламента от "Продължаваме промяната" са поканили на разговори за бюджета за следващата година ДПС и "Български възход".
Лорер обясни защо според ПП е толкова важно да бъде внесен нов проектозакон за бюджета. „Следващата година, която ни очаква, е различна от сегашната. Най-малкото икономическият растеж и инфлацията, които са определящи за това колко пари имаме и как ги харчим, догодина ще са различни.
На нас ни се струва по-добре да направим нов бюджет, отколкото да кърпим стария. Това ще е упражнение по политическа дисциплина и ако можем да се съгласим с политическите сили върху някои основни аспекти – колко да се вдигнат пенсиите, колко да е минималната работна заплата – това сериозно ще ограничи полето за предизборно наддаване", обясни Лорер.
