През октомври се отчита значително превишение на разходите над приходите по консолидираната фискална програма (КФП) за месеца, като дефицитът на месечна база възлиза на 981.4 млн. лева. Това сочи анализът на Министерството на финансите на база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
Причините за превишението на разходите над приходите са по-високите разходи в съответствие с годишните разчети, както и по-големия размер на възстановения данъчен кредит към бизнеса по Закона за ДДС. През октомври се наблюдава нарастване на социалните разходи (включително и поради втората стъпка от одобреното през лятото преизчисляване на пенсиите), капиталовите разходи, разходите за издръжка и други.
Бюджетното салдо по КФП на касова основа за първите десет месеца е близко до балансирано
(минимално превишение на приходите над разходите в размер на 4.8 млн. лв.) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 480.3 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 485.1 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври са 50.24 млрд. лв. или 84.2 на сто от актуализираните годишни разчети. Постъпленията нарастват с 8.11 млрд. лв. спрямо отчетените към октомври 2021-а. Данъчните и осигурителните приходи по КФП нарастват номинално спрямо същия период на миналата година с 4.6 млрд. лв., а неданъчните приходи – с близо 3.5 млрд. лв. или 50.9 на сто (основно поради извънредните постъпления от вноски от държавните производители на електрическа енергия по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които не са постъпвали през 2021 г.). Постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близки до отчетените за същия период на миналата година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 37.72 млрд. лв., което представлява 81.8 на сто от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 75.1 на сто от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 7.14 млрд. лв. или 78.9 на сто от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са 18.05 млн. лв. (81% от разчетите за годината), като приходите от ДДС са 12.79 млрд. лв. (79.8% от планираните), от акцизи възлизат на 4.83 млрд. лв. (83% от разчета), а тези от мита са за 378.9 млн. лв. (99.7% от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (включително имуществени и други данъци по ЗКПО) са 1.32 млрд. лв. или 94.5 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11.21 млрд. лв., което е 83.7 на сто от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 10.22 млрд. лв. (увеличение с 3.45 млрд. лв. спрямо същия период на миналата година) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Следва да се отбележи, че от юли по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват вноски от публичните предприятия от сектор „Енергетика“ в изпълнение на §24 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които се използват за покриване на разходите по Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните приходи се отчита ръст, тъй като такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разходите за субсидии по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се извършва изплащане на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия извън регулирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., което също следва да се има предвид при съпоставката на разходите със същия период на предходната година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2.30 млрд. лева.
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към октомври възлизат на 50.23 млрд. лв., което е 76.2 на сто от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към октомври 2021 г. бяха в размер на 41.41 млрд. лева.
Съпоставени със същия период на 2021-а, разходите по КФП нарастват номинално с 8.8 млрд. лв., което се дължи основно на по-високия размер на разходите по националния бюджет. Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии (с 3.7 млрд. лв.), където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите за изплащане на компенсации за високите цени на електрическата енергия чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита ръст (2.2 млрд. лв.), главно в частта на разходите за пенсии (1.7 млрд. лв.). Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на миналата година (с 1.1 млрд. лв.) са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътно-строителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към октомври 2021-а.
Нелихвените разходи към октомври са в размер на 48.29 млрд. лв., което представлява 76.5 на сто от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са 45.03 млрд. лева. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3.23 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 29.2 млн. лева. Лихвените плащания са 591.2 млн. лв. (89% от планираните за 2022 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 октомври от централния бюджет, възлиза на 1.35 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
Размерът на фискалния резерв към края на октомври е 12.94 млрд. лв., в т.ч. 12.55 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0.383 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
