Възможно ли е Брюксел да открие правна възможност и да конфискува замразените руски активи? Това е въпрос, които тормози европейските институции още с налагането на първите санкции срещу Москва след инвазията в Украйна през февруари.
Европейската комисия обяви в сряда (30 ноември), че търси юридически възможности за конфискация на руски държавни и частни активи. Целта е те да бъдат използвани за финансиране на възстановяването на Украйна. Аргументът е, че руските военни сили нанесоха щети за десетки милиарди евро с непредизвиканата атака срещу Украйна.
Тежките разрушения в нападната страна продължават с почти ежедневни атаки срещу енергийната система, водоснабдяването и топлоподаването. Ако Западът не беше поел ангажимент да подкрепи финансово ремонтите и да достави ново оборудване (например трансформатори),
милиони хора щяха да прекарат зимата на тъмно и студено.
Именно поради тази причина Брюксел смята за свой морален дълг да "похарчи" конфискуваните руски милиарди за възстановяване на Украйна.
Според скептиците, замразяването на руските активи е основателно, защото по този начин руската военна машина не може да се самоиздържа. Конфискуването на въпросните милиарди обаче е съвършено различно "нещо". И, ако това се случи, вместо да накаже авторитаризма на Кремъл, Европейският съюз сам ще се превърне в автократ.
Към момента ЕС е замразил
300 милиарда евро от резервите на Руската централна банка,
плюс 19 милиарда евро от парите на руските олигарси. Общата сума на запорираните руски публични активи обаче продължава да е известна.
От месеци Киев се опитва да убеди западните си съюзници да подкрепят предложението му, според което всяко мирно споразумение с Москва да включва и плащането на многомилиардни репарации. Като за тази цел бъдат използвани точно замразените активи на Русия и на руските олигарси. Сега изпълнителната власт на ЕС се е видяла в чудо откъде да "изкопае" работещо решение, защото в повечето държави членки на Съюза
изземването на замразени активи е законно
само след влязла в сила наказателна присъда.
Освен това, активите на олигарсите от черния списък на ЕС трудно може да бъдат конфискувани, защото в повечето случаи те са регистрирани на името на членове на семейството или на подставени лица.
Третото предизвикателство е, че част от руските олигарси вече заведоха съдебни дела срещу наложените им санкции, които няма изгледи да приключат скоро. Според тях Западът е длъжен да докаже топлите им връзки с Кремъл, т.е. да докаже, че милиардите им са подарени лично от московския властелин Путин.
Трудно е да се прогнозира дали Брюксел ще успее да си "изпроси" подкрепата на Вашингтон. Причината е, че според американското законодателство президентът има право да конфискува чужди активи, само ако САЩ водят военни действия или са били атакувани от въпросната държава враг (т.е. от Русия).
В крайна сметка обаче Брюксел постига някои успехи. В понеделник (28 ноември) държавите членки единодушно решиха, че
заобикалянето на санкциите срещу Русия вече е престъпление.
Към момента държавите членки имат различни определения за това какво точно е нарушаване на ограничителните мерки и затова има до риск от заобикалянето им. Това би позволило на лицата, спрямо които се прилагат тези мерки, да продължат да имат достъп до своите активи и да подкрепят режимите, срещу които са насочени тези мерки. Това е първата стъпка за осигуряване на еднакво прилагане на санкциите в целия съюз.
Друга стъпка е, че Брюксел създаде работна група "Замразяване и изземване", която ще координира прилагането на санкциите – включително и в областта на замразяването на активи – на територия на целия Европейски съюз
През септември пък
руското правителство също одобри проектозакон за конфискацията
на чуждестранни активи в страната.
Решението се определя като акт "Око за око", защото си е чист отговор на западните санкции. Друг е въпросът, че големите компании, които напуснаха Русия след началото на войната, едва ли ще се върнат докато Путин е на власт или пък на мястото му седне някой още по-"радикален" реваншист.
