Нейно Превъзходителство посланикът на Хърватия в България Лйерка Алайбег е родена в Загреб. Завършила е "Международно търговско право" в Загребския университет, Юридически факултет, след което специализира в Ню Йорк и Вашингтон. Кариерата си започва като юридически съветник в INA – Naftaplin, след което работи в консулствата на Хърватия в Питсбърг, Ню Йорк и Берлин. В периода 1990-2001-ва заема ръководни постове в хърватското външно министерство, включително консулска служба в Отава (Канада). След това г-жа Алайбег е посланик в Белгия и Люксембург, а от 2013-а изпълнява тази длъжност в София. За всеотдайната си служба Лйерка Алайбег е удостоена с множество награди и ордени. Владее английски, немски и френски. Омъжена, с една дъщеря.
Ваше Превъзходителство, защо вместо към икономиката и правото се насочихте към дипломацията?
– По време на следването си учих и икономика паралелно с правото. Икономическите познания използвах успешно в дипломатическата си кариера. Десет години бях юрист и отговарях за международните контакти на най-голямата нефтопреработвателна компания в Югославия – INA Naftaplin. Тя и сега работи, а основните й акционери са Хърватия и унгарският инвеститор MOL Plc. Правителството ни полага усилия INA Group да възвърне славата си. Смятах да започна частна практика или да стана съдебен адвокат, но в един вестник прочетох, че Хърватия няма достатъчно кадри в дипломацията. Реших да опитам. Като юрист с чужди езици веднага ме приеха и заминах на служба в САЩ. След като Хърватия обяви независимост през 1991-ва, се завърнах и започнах във външното министерство като експерт с опит в дипломацията.
Работили сте в мисиите на Хърватия в Канада, САЩ, Германия, Белгия и Сърбия. Къде се сблъскахте с най-много предизвикателства?
– Все едно да попитате родител кое е любимото му дете. От всички мисии останах с дълбоки впечатления – имало е и тежки, и хубави, но специфични моменти. В Германия бях точно когато падна Берлинската стена и този акт промени света. Няма да забравя шестте години в Брюксел, където интензивно преговаряхме за приемането на Хърватия в Европейския съюз и успяхме да се преборим за статут на кандидат-член. Преминахме много тежки критерии за оценка заради негативните последици от войната. Бяхме готови да влезем в ЕС заедно с България и Румъния, но отложиха приемането ни до 2013-а. Подобрихме инфраструктурата, икономиката, подготвихме се експертно и сега Хърватия не подлежи на мониторинг.
По какво си приличат българите и хърватите?
– Ние сме близки народи по начин на живот и традиции. Езиците ни също са сходни и се разбираме, но трябва да се преоткрием в политически, икономически и културен аспект. Любопитно е, че трима хърватски посланици в София се ожениха за българки, както и други колеги от посолството. Това е доказателство колко сме еднакви като манталитет.
Организирате събития и посещавате регионите на България. Какво ви впечатли най-много?
– Посетих много градове и местности в България, които ме впечатлиха. Перперикон и археологическите ви забележителности са уникални. България е на трето място в Европа по стойност на археологическите находки, но надминахте очакванията ми. Перперикон е европейският Мачу Пикчу. Чужденците, посетили тези места, са най-добрите посланици за вашата култура и традиции. Дъщеря ми бе възхитена и въодушевена от Рила – от Рилския манастир, Седемте езера, природата…Черно море с Несебър, Созопол, Синеморец също впечатляват, въпреки че за нас най-красиво е Адриатическо море. Двете морета са потопили много кораби. Ние успешно развиваме подводен туризъм и археология, с министър Рашидов говорихме за съвместен проект за развитието им. На остров Лошин открихме музей с находки от морското дъно. Главна атракция за хилядите посетители е запазената бронзова римска скулптура на Апоксиомен.
Как се развиват политическите, икономическите и културните отношения между двете държави?
– България и Хърватия заемат "турбулентни", но много богати територии. Това е неоценим капитал. Много народи са преминавали през земите ни, оставяйки част от културата си, но са нанесли и тежки щети. Били сме жертви на завоеватели, но сме успели да развием държавност и двустранни отношения. Търговците от Дубровнишката република са се заселвали в България. Потомците ни са запазили католическата вяра тук. В България има две хърватски дружества, както и Българско-хърватско дружество за приятелство. Хърватската и Българската академия на науките организират симпозиуми, посветени на Йосип Юрай Щросмайер. На негово име е кръстена улица в община "Илинден", издигнат бе и паметник. Имаме важни съвместни инициативи, но трябва да реализираме и потенциала си в политически аспект.
Инвестират ли хървати в България и обратното?
Строителната филма "Конструктор инженеринг" участва в изграждането на отсечката между Софийския околовръстен път и автомагистрала "Хемус", но за съжаление сега няма големи поръчки. Имаме изпълнителни директори в големи мултинационални компании – в "Каменица" работеше Марко Ниавро, мениджър на Lidl е Боян Вукович, а в Heineken – Звонимир Немет. Имаме потенциал в IT сектора, в здравеопазването, един от големите дистрибутори тук е хърватската Orbico. "Кончар еллок" ремонтира локомотиви заедно с БДЖ. Правим качествени трамваи, които показахме, и дано един ден тръгнат по софийските релси. Български компании също инвестират в Хърватия – в козметиката, производството на облекло и търговията.
Какво бихте искали да постигнете до края на мандата си у нас?
– Ще бъда много щастлива, ако успеем да покажем изложба на хърватските художници от XX век в Националната художествена галерия. Предстои филмов фестивал и други събития за националния ни празник 25 юни. Искам да направя изложба в София на световноизвестния скулптор Иван Мещрович, чийто син е бил посланик в България. Ще се радвам, ако покажем на хърватите Тракийското златно съкровище, което ще пожъне огромен успех. Започнахме пилотен проект за паралелки с изучаване на хърватски език в 3-о СОУ "Марин Дринов", който децата приемат с интерес. София и Загреб са градове побратими, а кметът на столицата ни покани български деца на гости. Това са хубави инициативи.
Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си?
– Съпругът ми Стивън е американец със славянски корени, адвокат е на частна практика. Дъщеря ми Ясмина работеше в Загреб в Американската международна школа, а новата й любов е режисурата на документални филми. Те ще ме посетят за коледните и новогодишните празници, събираме се поне 5-6 пъти годишно. Аз най-много обичам да съм у дома и сме се споразумели, когато се пенсионираме, да живеем в Хърватия и да пътуваме по света. Ако разполагаш с достатъчно средства, никъде не можеш да живееш по-добре, отколкото в Хърватия или България.
Спортувате ли, имате ли хобита?
Обичам фитнеса, който е много релаксиращ за един посланик с по-динамичен живот. Разхождам се в парковете, често можете да ме срещнете в "Борисовата градина". Хоби ми е четенето, предимно съвременни хърватски автори и мемоарна литература. Сега чета "Танго на смъртта" от Юрий Винничук и "Случаят Джем" от изключителната Вера Мутафчиева. Покрай изборите в САЩ прочетох книга за фамилията Клинтън, преди това за клана Кенеди. С удоволствие слушам концерти на Софийската филхармония, като по-млада свирех на пиано. Посещавам Софийската опера и балет, както и постановките на Музикалния театър.
Кое е предпочитаното от Вас място за ваканция и семеен уикенд?
Когато съпругът ми и дъщеря ми гостуват тук, вземаме кола под наем и пътуваме, често без конкретна цел, което е много вълнуващо. Харесваме българската кухня. Можеш да опознаеш един народ чрез фолклора и храната му. В Хърватия имаме три типа кухня – средиземноморска, средноевропейска и ориенталска.
Като елегантна и стилна дама следвате ли модните линии?
Не, но от студентските си години съм влюбена в шапките и те преобладават в гардероба ми. Не следвам тенденции и дизайнери, а купувам дрехи, които ми стоят добре. Имам собствен моден стил, без да робувам на марки.
Какво ще пожелаете на българи и хървати за 2017 година?
Пожелавам на българите и хърватите да започнат годината с оптимизъм, защото това ни липсва. Нямаме основание за песимизъм – държавите ни вървят напред с чудесни условия да се развиват. Пожелавам и здраве, което е най-важното нещо.
Снимки:
1. С досегашния президент на България Росен Плевнелиев.
2 и 3. На Свети Трифон Зарезан в Харманли.
5. На гости на децата от община "Божурище".
