И депутатите са като адвокатите.
За последните казват, че се карат настървено само в съдебната зала пред магистратите. Но след края на делото и спечелили, и загубили сядат на една маса да пийнат по едно.
Така са и депутатите. Независимо от партията и цвета техните ожесточени дебати с лични обиди и нападки са основно в телевизионните студиа в сутрешните блокове. Е, понякога си дюдюкат и подвикват от място в пленарната зала – особено когато политическият противник чете остра, критична декларация.
В сградата на парламента те са доста по-сговорчиви. Често могат да бъдат забелязани в дружески разговори и дори разказвайки си вицове, преливащи от весело настроение. В кулоарите не се дърлят и не спорят за текстове от законопроекти, да речем. Някои политически противници пък демонстрират такава близост, че човек чак да се изчерви.
Политиката е театър и родните депутати го доказват. Друг въпрос е колко талантливи актьори са. И дали публиката се хваща на въдицата им или си има едно наум, че всичко е игра. За пред обществото и електората.
