Две години не стигнаха на Меглена Кунева да пробута прословутия си антикорупционен закон през парламента. А по всичко изглежда, че това Народно събрание няма да намери време, нито ще стигне до консенсус, за да го разгледа на второ четете. Което връща епичната борба с корупцията в началната й точка: в нищото.
Да припомним, че проектът предвиждаше да се създаде едно ново мегабюро за борба с корупцията. Което трябваше да сложи под една "шапка" сегашните комисии за конфискация на незаконно имущество и за конфликт на интереси, БОРКОР и отдела за публичния регистър за хората с власт. Законът "Кунева" по същество обединява сега действащите правила за контрол върху "интегритета" и имуществото на публичните фигури с нормите за конфискация на престъпно богатство.
Това "окрупняване" само по себе си е проблем. Но депутатите наскачаха най-яростно срещу две други предложения в закона: срещу възможността да се образуват антикорупционни производства по анонимни сигнали, както и срещу "обърнатата" презумпция, според която "до доказване на противното се предполага, че имуществото, за което не са установени законови доходи, е незаконно придобито". Немалка част от народните представители в прав текст обявиха опасенията си, че този закон реално ще развърже ръцете на управляващите за "политически чистки" и гонения на опоненти.
След като веднъж (през септември 2015 г.) парламентът отказа да гласува едно видимо калпаво творение и го върна за доработване на авторите му, през пролетта на 2016 г. то отново дойде в парламента – уж в "усъвършенстван" вид. Но направените промени в проекта не му помогнаха особено. Защото през май го бламира… парламентарната комисия срещу корупцията. А после през юни мина на косъм в парламента, главно в името на "стабилността" на управляващата коалиция. И заради страха на депутатите да не бъдат обвинени, че подкрепят корупцията. Но с уговорката, че ще се поправя отново между двете четения.
Веднага след това в парламента заваляха предложения за внасяне на корекции в закона "Кунева". За нула време бяха подадени над 20 предложения, повечето от които взаимно се изключваха. А някои звучаха направо безумно: като например идеята президентът да пише до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и да иска от нея да прати свои представители, които да следят избора на новото антикорупционно мегабюро на държавата. Или пък бюрото да притежава права да използва специални разузнавателни средства и да внедрява служители под прикритие, както и да извършва проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Имаше и предложение председателят на Софийския градски съд да е "пазител" на криптираните лични данни на гражданите, подали сигнали за корупция.
Всичките тези "хрумки" обаче така си и останаха неразгледани. Първо, защото дойде лятната депутатска ваканция. После пък трябваше да минат президентските избори. А сега чакаме и предсрочни парламентарни. Което предварително обрича на провал всяка надежда, че проектът "Кунева" въобще ще може да събере някаква подкрепа в Народното събрание. Хората там вече го дадоха на уволнение и чакат само да ги разпуснат. Пък и отношенията между партиите се изостриха дотам, че от "коалиционното разбирателство" не остана и помен.
Та, дотук бяхме с "епичната битка" на Кунева с корупцията. Да му мислят следващите управляващи.
