Разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на мнозинство и малцинства се пренесе в цялата система на съдилищата. И се стигна до въпроса кои са "мързеливите"? След протеста, оглавен от председателя на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов, в който се включиха магистратите и съдебната администрация срещу високата им натовареност, на преден план излезе въпросът кой колко работи? А данъкоплатецът наблюдава втрещен ирационална картина – системата с най-високи възнаграждения се тресе от недоволство именно след поредното вдигане на заплатите им. С цели 5% на калпак и със задна дата.
Обичайните разправии в кадровия орган пламнаха с нова сила тази седмица при обсъждането на две писма във връзка с оставката на ръководството на районния съд. Едното е подписано от 365 негови съдии и служители, които настояват кадровиците да не гласуват за оставката на Лалов и на заместниците му. Другото писмо носи подписите на 12 председатели на районни съдилища в страната, които твърдят, че не са по-малко натоварени и съветват преди да се увеличава щатът, да се подобри организацията на работа.
Въпросът за приемането на оставките се оказа безпредметен, защото тази на Лалов е вече гласувана, а заместниците му не са оттеглили своите. Съдържанието на писмата обаче предизвика спорове, призиви и упреци в противопоставяне между съдилищата. Както и по време на протеста, недоволните в СРС твърдят, че са натоварени прекомерно и повече от всички, искат увеличение на заплатите, отпускане и попълване на повече щатни бройки. В контраписмото си председателите на районните съдилища в Пловдив, Плевен, Габрово, Перник, Враца, Благоевград, Царево, Средец, Бургас, Пазарджик, Стара Загора и Варна излагат обратното мнение.
Според тях корекция на заплатите в софийския съд може да се обсъжда въз основа на обстоен анализ след приключване на календарната 2016 г. и след събиране на всички статистически данни за районните съдилища в страната. Презумпцията, че този анализ ще обори тезата на недоволните, е пояснена по най-категоричен начин: СРС бил достатъчно обезпечен със служители и следователно няма необходимост от увеличение на заплатите им.
Добавено е, че и други районни съдилища са свръхнатоварени, а проблемът на столичния е в бавенето на делата. Според 12-те председатели исканото от софийския съд завишаване заплатите "би дало неправилен знак, че разглеждайки по-голям брой дела (което би се получило с многократно отлагане и нерешаване на делата), ще бъдат отчетени като високонатоварени и това ще бъде основание за увеличаване на тяхното, респективно на възнаграждението на служителите".
Мнозинството се хвана за препоръките софийският съд да изучи и приложи добрите практики в провинцията. Малцинството пък твърдеше, че приложените в писмото на 12-те председатели данни са различни от тези в годишния доклад за натовареността на съдилищата. Зададен беше и въпросът сами ли са предприели инициативата и гласувана ли е тя на общи събрания на колегията? След виковете под прозорците им кадровиците все пак се въздържаха от крайности и приключиха с призиви да не се чертаят демаркационни линии между съдилищата, а протестът да не се използва като оръжие срещу СРС.
Пари за най-големия съд в страната ще се намерят, това е несъмнено. Но спорът кои са "мързеливите" остава висящ, след като беше поставен от две съдийки в шоуто на Слави Трифонов. На водещия, за чийто интерес към родното правосъдие доскоро никой не подозираше, гостуваха София Икономова и Росица Велкова от Трето гражданско отделение на СРС. Двете коментираха протеста на колегите си пред сградата на ВСС изцяло негативно. Проблемът бил, че в съда имало хора, които работят, и такива, които не работят. А Лалов не предприел мерки срещу мързеливите, а всъщност именно те протестирали.
Последва становище на съдия Десислава Джарова, изпратено до Лалов, до заместниците му и до комисията по професионална етика на СРС. В становището се твърди, че колежките й хвърлят неверни твърдения, без да са поставили проблемите пред общото събрание на съда, с което са нарушили етичния кодекс на магистратите.
Икономова и Велкова отвърнаха със свой сигнал до председателя на съда, до етичната му комисия и до ВСС, в който се оплакват от натиск срещу свободата на мнението им. Според тях пък със сигнала си Джарова не уважавала достойнството им и накърнила тяхната независимост.
За капак Икономова и Велкова се заканват да сезират Съда на Европейския съюз в Люксембург, където Джарова била на стаж, за да изложат становището си "относно действията й като български магистрат и бивш стажант на този съд, защитаващ основни принципи на Европейския съюз". Накрая двете информират Слави Трифонов за случилото се след гостуването им при него, което даде повод той да прочете в ефир позицията на Десислава Джарова с подтекста, че лошата е тя. В писмото си до водещия 43-мата магистрати недоволстват, че не е представил другата гледна точка, заел е конюнктурно силната позиция и ползва журналистиката като инструмент за мачкане на протестиращите.
Че Икономова и Велкова са активирани да наплюят протестиращите, се вижда от километри. Независимо че зад протеста прозират ясно политически кроежи за пренареждане на позициите в съдебната власт, изявата им като лица на "работещите" в системата е крайно неуместна. София Икономова е продукт на благоевградската колегия – започва като съдия в тамошния районен съд. Остава там едва една година, но през повечето време не работи, тъй като е отпуск и майчинство. Пътят й към София преминава през командировка в районния съд в Перник, а през това време ръководството на благоевградския съд се чуди как да оправя бакиите й.
Оказва се, че на работната Икономова изобщо не е могло да се разчита за работа. През 2012 г. е наказана с обръщане на внимание от тогавашния председател на Благоевградския районен съд Екатерина Николова. Причината е, че не уведомявала навреме ръководството за отсъствията си. Това пък многократно създавало напрежение и затруднения в организацията на работа в съда. Регионалният сайт “ПетричНюз” пък публикува информация, според която Икономова е депозирала болничен лист от столична болница, в която тя не е лежала. Системните отсъствия на съдийката обърквали изцяло графика на заседанията и натоварвали извънредно другите магистрати.
Етичната комисия на районния съд в Благоевград установява и друго нарушение на етичния кодекс, което е допуснала. Вместо да мисли за работа, тя пуснала сигнал до Главната инспекция по труда, че са нарушени трудовите й права и правото за ползване на платен годишен отпуск. Нарушението се състояло в липсата на план-график за отпуск през 2012 година. Ръководството на съда твърди обаче, че я канило неколкократно да посочи дати за отпуск, но тя не го направила. След тези "славни" първи години в професията София Икономова се оказва в столичния съд с най-високата натовареност в страната.
Росица Велкова започва като съдия в районния съд в Горна Оряховица. Само след две години е командирована в СРС, а броени месеци по-късно заема титулярно място в нарушение на конкурсното начало. Следват неколкократни опити да прескочи следващото стъпало – Софийския градски съд, но или отказват да я командироват там, или се проваля в конкурсите. В медиите се появи и информация, че сред мотивите на Велкова да заклейми протестиращите е и водено срещу нея дисциплинарно производство. То започнало по инициатива на Методи Лалов за това, че съдийката се интересувала от висящо дело при свой колега.
Росица Велкова е пословична в правните среди както с професионалните си качества, така и със стила си на живот. Участвала е неколкократно в реклами, засичана е в луксозни джипове и на кичозни чалга купони. През 2010 г. се сдобива със славата на работещо момиче след публикуван в едноименния женски сайт неин захаросан портрет под заглавие “Роси може да постигне всичко, което пожелае”. В публикацията Велкова признава, че е по-добре с пари, отколкото без, и споделя мечтите си – “къща в Бояна, малък джип и по няколко екскурзии на година”. Професионалните й планове пък включват развитие "засега в съдебната система, а в близкото бъдеще – и в политиката, защо не”. Последният сън, който помни при блицанкетата, е "плаж, море… и още нещо".
