Война е. Промити, направо пробити мозъци на радикалния ислям ни атакуват със самолети, влакове, коли, камиони, с брадви, картечни пистолети, ножове… В единния ни европейски дом са влезли гости, които искат да го разрушат. Искат да съсипят съвременната цивилизация, доколкото християнството движи духовния и материален възход на човечеството. Искат да живеем в страх като първобитни пещерняци дали метрото, летището или Коледния пазар ще си изберат днес за гастроли масовите убийци.
Дотук с протеста!
Християнството и мюсюлманството станаха несъвместими. След като меркантилизирахме отношенията си – ние им изнасяме демокрация, а внасяме от тях тероризъм. Това е цялата тъпотия на нежните и бруталните революции, които предизвикахме при тях. Сринахме им единовластията, но с тях си отиде и държавността. Оставихме ги в хаоса. И те сега ни търсят сметка. Мъже с камиони, жени, опасани с шашки, 12-годишни деца с бомбички-играчки в ученически ранички… Те ни търсят сметка защо ги излъгахме. Защо в родините им не може да се живее, а при нас им гарантираме не живот, а оцеляване. Затова търсят живот в отвъдното.
Мъжката логика след няколко тълкувания на Корана от радикални проповедници е ясна. Един само миг на болка и си при онези 72 хури, тези бели, тъмнооки и чернокоси девици, в свят на наслада, без болка и унижение. В Сура 78-ма се казва: "За богобоязливите има сполука, градини и лозя, и с напъпили гърди девствени връстнички, и пълни стакани, и планините за използване от вас и вашия добитък. И когато настъпи голямото прииждане, тогава в деня човек ще си припомни за какво се е старал".
Никъде не пише, че старанието се изразява в самоубийствен атентат. Това е обогатителната трактовка на ходжите-екстремисти в гетата на Западна Европа и на аксиомите на ИДИЛ.
Да дадем думата на един от най-добрите познавачи на мюсюлманската психика – датския психолог Николай Сенелс. За него основната разделителна линия минава през гнева и агресията. “За повечето хора на Запад е признак на притеснителна слабост, ако човек покаже, че се ядосва. У нас се приема като проява на незрялост, ако някой се опитва да наложи волята си чрез агресивно държане или чрез използване на заплахи. В ислямската култура – обратно, се очаква човек да демонстрира гняв и заплашително поведение, ако е критикуван или дразнен. Ако мюсюлманин не реагира агресивно, той минава за слаб, незаслужаващ доверие и по този начин незабавно се уронва неговият социален статус.”
Сенелс доказва, че мюсюлманската концепция за честта превръща, особено техните мъже, в крехки, чупливи като стъкло личности, които за да се опазят, трябва да плашат околните с агресивното си поведение. “Разиграването на шоуто на т.нар. нарцистична ярост е много разпространено сред мюсюлманите”, казва психологът.
Ние пък сме откъм приемащата страна, от страната на булката, както се казва на жаргон.
Преди седмица саудитците помолиха настойчиво германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен да облече традиционна мюсюлманска женска дреха по време на визитата си в страната им. Русокосата чаровница отказа да носи абая – дългата черна дреха, покриваща цялото тяло без лицето, по време на своето посещение в Рияд. Тамошните определиха действията на германската министърка като "обида към Саудитска Арабия".
А същата тази министърка се оказа, че приютява преди време 20-годишен сирийски бежанец. “Той обогати нашия живот”, сподели пред вестника германският военен министър. “За моите деца беше изключително възпитаващо”, разкри политикът от ХДС.
Сриецът завършил образование за пилот в училище за летци благодарение на нея. Дано "благодарността" не дойде този път от въздуха…
При нас е било почти като при тях. Старият завет въвежда като основна морална норма справедливото, реципрочното отмъщение: “Око за око – зъб за зъб”.
Новият завет, учението на Христос, промени нормата в смирение и отмъщение с доброта: “Ако те ударят по едната буза, обърни и другата”.
Да върнем Стария завет!
