До разпускането на парламента депутатите могат да "озаптят" частните арбитражи и да приемат на второ четене промените в закона, предложени от омбудсмана Мая Манолова – стига да пожелаят. А те очевидно не желаят. Или поне не са съгласни с вида на рестрикциите, заложени в проекта й.
Точно заради това е твърде съмнително е дали законът ще бъде поправен в оставащите десетина работни дни, които остават след коледната депутатска ваканция до разпускането на това Народно събрание. А дори и да се случи, следва друг проблем: практически е напълно невъзможно да се предвиди в какъв окончателен вид би излязъл законът след депутатската "ютия" в пленарната зала. Просто защото, от една страна, стоят огромни пари, интереси и влияние. Но пък от другата е съвсем осезателният страх, че избирателите този път може буквално да "изметат" довчерашните си "любимци" от парламента.
Да припомним, че Манолова направи няколко ключови предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс и Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Най-важното от тях беше споровете, по които едната страна е потребител, да не могат да се решават от арбитражни съдилища. Или ако това се допусне, то да става само при изричното и писмено съгласие на потребителя, при това дадено, след като спорът е вече възникнал. Като всяка клауза в договор, противоречаща на това правило, да бъде обявена за нищожна.
Манолова поиска също и най-сетне да се сложи някаква цедка за това кой може да стане арбитър. Защото сега реално пред съдиите в тези съдилища няма никакви изисквания – те дори може да не са завършили право. Затова омбудсманът предложи съдиите да имат 10 години стаж, висше образование, чисто свидетелство за съдимост и "морални качества". А отделно Манолова предложи правосъдното министерство да води регистър на арбитражите в страната, защото сега никой не знае нито колко са, нито в чий гараж правораздават.
Проектът мина на първо четене в пленарната зала, но след това депутатите масово се заеха с "поправянето" му. И започнаха да внасят свои предложения за корекции на вече приетите "по принцип" текстове.
Факт е, че проектът на Манолова съвсем не е идеален и откровено "носи" на преправяне. Въпросът обаче е в каква насока да са тези поправки. И най-вече в чия полза ще бъдат. А от внесените вече депутатски идеи става ясно, че те до голяма степен "смекчават" удара на Манолова срещу частните арбитражи.
Така например с "козметичната" промяна понятието "потребител" да се разбира в смисъла, вложен в Закона за защита на потребителите, от защитата на закона се изключват всички търговци, юридически лица, дори "свободните професии", които ползват стоки и услуги "във връзка с извършване на търговска или професионална дейност". Друго депутатско предложение пък настоява в закона изрично да се запише, че не подлежат на разглеждане пред арбитражен съд само споровете, в които една от страните е потребител в четири сектора на икономиката: енергетика, кредити, ВиК и съобщителни услуги. Но пък изключва защитата срещу всички останали, включително и срещу колекторските фирми, на които масово се прехвърлят такива задължения.
Значително по-меки условия са предвидени и за кандидатите да работят като арбитражни съдии: в проекта на Камен Костадинов от ДПС например изискванията са да е дееспособен, пълнолетен, висшист и неосъждан, като няма предвидено условие за стаж. В проекта на Анна Александрова пък са заложени две години стаж. Но за сметка на това се "изчиства" изискването за морални качества, защото нямало обективен критерий за измерването им.
Два от проектите се обявяват категорично против министърът да се меси в арбитражните съдилища и да осъществява контрол върху арбитрите и работата им. Безспорно добро обаче е предложението да се "разчупи монополът" на Софийския градски съд и изпълнителни листове по арбитражни решения да могат да се вадят от всички окръжни съдилища в страната – по седалището на длъжника.
Какво ще стане – зависи от това какво ще гласуват депутатите в пленарната зала. И дали проектът въобще ще стигне дотам. Но е факт, че дори и този състав на НС да успее да се "скатае" и да не се занимава с поправките в ЗМТА и ГПК, то на следващия със сигурност ще му се наложи да го направи – пък ако ще и процедурата по внасяне и обсъждане на закона да започне съвсем отначало. Защото е безспорно, че адекватни законови правила относно дейността на арбитражите няма. И че тяхната липса изврати до крайност смисъла на този иначе съвсем нормален способ за решаване на спорове.
А какво на практика означава това, описва самата Мая Манолова: "Мащабите на бедствието са огромни. Има 45 арбитражни съдилища в блокове, жилищни сгради, където кипи сериозен труд. Масово тези арбитражи са създадени от колекторски фирми. Във Варна арбитражът е на "Енерго Про". Потребителите се задължават да подписват, че всички спорове ще се разглеждат от частния арбитражен съд – Варна. Злоупотребата с гражданите е колосална. Сто хиляди по 100 лв. юрисконсултски или адвокатски хонорари, каква печалба е това? …".
