Бившият зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и бивш съветник на президента Росен Плевнелиев – Димана Ранкова, е осъдила прокуратурата да й плати 48 000 лв. обезщетение заради водено срещу нея разследване. Прокуратурата й дължи още 6400 лв. за адвокат, както и лихвите, установи проверка на "Сега" в съдебните регистри.
Съдебното решение по закона за отговорността на държавата е в сила от края на м.г. От делото на Ранкова срещу прокуратурата се вижда, че вместо да приключи за няколко месеца, разследването е протакано години.
В исковата си молба до Софийския градски съд Ранкова разказва, че в периода 25 февруари 2010 г. – 10 юли 2014 г. е била незаконно обвинена в тежко умишлено престъпление, като действията на прокуратурата й причинили сериозни неимуществени вреди. Обвинението й за длъжностно престъпление гласи, че през лятото на 2006 г. като зам.-шеф на КФН, за да облагодетелства трети лица, дала становище на Централния депозитар за две борсови сделки с акции, от което могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Първоначално от Софийската градска прокуратура прекратили делото срещу Ранкова. Апелативните прокурори потвърдили постановлението. Прокурор от Върховната касационна прокуратура обаче наредил разследването да продължи. Тъй като това постановление станало достояние в парламента, Ранкова подала оставка от КФН.
От градската прокуратура за втори път прекратили делото заради липса на престъпление, а от апелативната пак потвърдили. От ВКП отново отменили прекратяването. По това време Ранкова била съветник по финансовата политика президента. След като постановлението на ВКП било пратено на държавния глава, тя се почувствала компрометирана и се оттеглила и от този пост, става ясно от съдебното решение.
След като години наред прокуратурата не внесе обвинителен акт срещу Ранкова, тя се възползва от правото си да поиска процесът да влезе в съда, или да бъде прекратен. През юли 2014 г. той е окончателно прекратен от съда. Разследването обаче навлича здравословни проблеми на Ранкова.
От прокуратурата се защитават, че нямало връзка между напускането й от КФН и президентството с воденото дело, както и че не то било причина за здравословните й проблеми. Твърдят още, че искът й за 48 хил. лв. е прекомерен. Съдът обаче не е съгласен с тези аргументи.
"Същността на повдигнатото й обвинение и изключителната настоятелност на върховната прокуратура то да бъде поддържано, са били достатъчни, за да бъде нейната работа подложена на постоянен коментар, а тя да бъде подозирана в некомпетентност и престъпни намерения", пише в решението на градския съд. Според магистратите срокът на разследването е "твърде неразумен" за дело, което би трябвало да приключи за няколко месеца. Решението на градския съд е потвърдено от апелативния, а ВКС е отказал да го гледа.
Върховният админситративен съд (ВАС) е отменил окончателно решението на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), с което беше наложено наказание на бившия зам.-председател на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова.
През септември 2012 г. комисията приема, че тя е била в конфликт на интереси, като е използвала служебното си положение "за извършване на търговска реклама, посещавайки организирано представяне на българската икономика, капиталовия пазар и приватизация на 33-процентния дял на държавата в Е.ON, EVN и CEZ, проведено на 06.12.2011 г. в Лондон, както и за това, че е осъществявала контролни дейности в процедура по одобряване на проспект за допускане до търговия на емисия корпоративни необезпечени облигации (Българска банка за развитие, бел.ред.)"
Съдът е категоричен, че в казуса с представянето на държавния дял на ЕРП-тата не може да се търси отговорност от Димана Ранкова. "В случая участието в проведеното мероприятие не цели създаване на предимство на търговски субекти, а представяне за приватизация дяловете на българската държава" приемат магистратите.
Другото обвинение е, че като зам.-председател на КФН Димана Ранкова е писала писма във връзка с одобряване на проспект за допускане до търговия на емисия корпоративни необезпечени облигации на "Българската банка за развитие", а преди това е била член на управителния съвет на банката. Съдът е категоричен, че нарушение на закона няма: "Подписаните от жалбоподателката до съда две писма до "Българска банка за развитие" АД за отстраняване на нередовности по подадените от тях заявления имат уведомителен характер. Указанията не са дадени в интерес на юридическото лице, както е приела комисията, тъй като неотстраняването им в срок води до прекратяване на производството. Те не представляват актове на осъществяване на контрол по дейности посочени чл. 9, ал.1 в интерес на търговското дружества , в което лицето е било член на орган на управление."
Магистратите подчертават, че Димана Ранкова не е присъствала на заседанията на КФН, на които са били взимани решения във връзка с емисията на ББР.
Филип и тефтера му
Случаят с Димана Ранкова изплува след като прокуратурата образува разследване срещу бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. В тефтера той беше записал: "1.09.2012 – Ранкова веднага да се извади" (явно от архива) "22.09.2012 г. – "реш. е било на сайта 1 час. Сигурно е видяно -> да се провери отзвука в интернет->реакция на журналистите". И още: "Винаги да се уведомява И. Ф. за обаждания от първите мъже на държавата, плюс председатели на комисии"; "В 11 ч да се публикува (на сайта на комисията – бел. ред.) решението за Ранкова без президента в заглавието", "Реш. за прекратяване на Плевнелиев – другата седмица"; "Росен Плевнелиев – сигналът е прекратен, да не се качва в интернет"; Какво да правим с Ранкова и президента"; "Ранкова не се качва, чака се Дянков, настоява тя да стане от БНБ".
Казусът с Димана Ранкова, която до скоро беше съветник в президенството, беше "инкриминиран" от прокуратурата във внесения обвинителен акт срещу Филип Златанов за длъжностни престъпления. Според държавното обвинение, Димана Ранкова е обявена публично за виновна в конфликт на интереси, но не е била уведомена за решенията на комисията и не й е било дадена възможност да се защити, като по този начин й е нанесена вреда. По същото дело Филип Златанов има и обвинение за това, че е осигурил облага за президента Росен Плевнелиев, като е скрил сигнал срещу него.
Процесът срещу Филип Златанов започна днес в Софийски градски съд, като по искане на защитата на подсъдимия, делото ще се гледа по съкратената процедура и няма да бъде провеждан повторен разпит на свидетели и експерти. Това означава, че присъдата вероятно ще бъде прочетена още тази седмица.
Срещу Филип Златанов тече още едно разследване заради казуса с тефтерчето. "Капитал" научи, че през януари прокуратурата е отделила част от делото (за сигнали срещу други държавни служители) в друго производство, което още се разследва от следовател.
"Преса" знае, Ранкова – не
Преди време Ранкова разказа пред "Капитал", че неин бивш колега е подал сигнал срещу нея, за който тя разбира повече от половин година по-късно – през септември, когато е извикана да даде обяснения пред комисията. По-малко от две седмици след това във в. "Преса" излиза статия за Димана Ранкова – за това как президентът Росен Плевнелиев се готви да номинира свой "скандален" съветник за член на УС на БНБ. "Скандален" – защото преди няколко дни Димана Ранкова е била обявена в конфликт на интереси от комисията за два случая. Първият е, че използвала служебното си положение, за да прави търговска реклама на изложение в Лондон на държавни дялове в три търговски дружества.
"Това представяне на борсовата приватизация беше организирано от българската държава на базата на решение на Министерския съвет, а групата беше водена от заместник-министъра на икономиката и енергетиката", коментира Ранкова и допълва, че "представянето на бъдещата приватизация на държавните дялове може да е само в интерес на българската държава и в частност на нейния бюджет."
Другото обвинение е, че е участвала в одобрението на проспекта на облигации на Българската банка за развитие, на чийто управителен съвет е била член за два месеца, преди да отиде на работа в КФН. "Това ме изненада още по–силно", спомня си Ранкова и обяснява, че е била представила доказателства пред комисията, че не е предлагала на КФН да предлага тези проспекти и не е участвала в заседанията на КФН.
Въпреки че според в. "Преса" решение има, Димана Ранкова така и не го получава, нито то се появява на сайта. В началото на тази година тя започва да пита комисията какво се случва, но отговор не получава. В крайна сметка "след още писмени искания и посещения на място председателят на КПУКИ ми изпрати въпросното решение едва през април 2013 г. – или седем месеца след постановяването му и 14 месеца след началото на процедурата пред тази комисия". Тя предполага, че целта на това поведение е било лишаването й от възможност да обжалва решението пред съда или да бъде държана "под потенциална заплаха".
В крайна сметка Ранкова получава решението, обжалва го и съдът го отменя изцяло: "Юридическата абсурдност на решението на КПУКИ и неразглеждането на доказателствата, които дадох в производството пред тях, както и укриването на решението за толкова дълъг срок (а и светкавичното попадане на това иначе "липсващо" решение в един вестник), за мен е повече от достатъчна индикация, че най-вероятно съм била обект на режисирана репресия", коментира преди време Ранкова пред "Капитал".
