Лиценз за убийство

клм

Във Франция набира обороти скандал, свързан с уж дадена от президента Франсоа Оланд заповед за унищожаване без съд и присъда на терористи в Северна Африка, Сирия и Ирак. Президентът е поддържал идеята за "неутрализиране" на ислямисти, заемащи важни постове в Ислямска държава и представляващи заплаха за националната сигурност на Франция. Това пише в книгата си "Фатални грешки" журналистът Винсент Нузил, в чиито ръце попаднали "чувствителни" документи, включително и секретен доклад, представен на държавния глава през 2015-а. За негови автори са смятани съветникът на Оланд по международните въпроси Жак Одибер и генерал Беноа Пуга. Високопоставените функционери открито използват термина "извънсъдебни екзекуции", оправдавайки ги с необходимостта да се осигури безопасността на държавата. В доклада се предлага също така "да се хармонизира връзката между изпълнителната власт и парламентаристите, правовите основи и границите на нашата намеса, за да се избегнат по-нататъшни дискусии по въпроса за целенасочените удари/извънсъдебни екзекуции".

Цялата история повдигна един доста чувствителен въпрос: могат ли френските специални служби да ликвидират терористи, които са граждани на Франция? Както твърди Нузил, съдейки по резултатите от заседанието на съвета по отбрана от 5 ноември 2015-а, "въпросът бил решен бързо".  

"Мога да кажа, че по пряка заповед на президента сега френските служби провеждат няколко специални операции за неутрализиране на редица джихадисти (…) В момента между 400 и 500 французи са бойци на Ислямска държава. Той (Оланд) ще убие ли 500 френски граждани, тръгнали на джихад? Има ли морално оправдание за такова нещо? Ефективен ли е този метод за борба с тероризма? Не можем да си представим, че президентът ще заповяда да бъдат убити всички френски джихадисти, които се опитат да се върнат у дома“, казва Винсент Нузил в едно интервю.

За пет години начело на властта (от 2012-а) Оланд е санкционирал около 40 убийства. Например служители от DGSE (Главното управление за външна сигурност) са унищожили почти всички съпричастни към отвличането и убийството на двамата френски журналисти от Радио Франс Ентернасионал (RFI) в малийския град Кидал през 2013-а.

Разбира се, Франция не е единствената страна, чийто лидер е давал заповеди за унищожаването на терористи, намиращи се на територията на друга държава – вместо изправянето им пред съда. През 1981-ва президентът на САЩ Роналд Рейгън подписа директива №12333. Тя ограничава възможностите на ЦРУ да провежда по своя инициатива специални операции в чужбина – убийства, преврати, подготовка на бойци и терористи в тренировъчни лагери… Разпореждането обаче не означава забрана на такива действия, просто от този момент нататък те трябва да бъдат санкционирани лично от шефа на американската администрация със задължителното информиране на двете камари на Конгреса. Фактически Рейгън въведе колективната отговорност на висшето американско ръководство за тези акции. От този документ вероятно се е възползвал и Бил Клинтън, обявявайки акцията за преследването на Усама бин Ладен заради подозрения в причастност към атаките срещу американските посолства в Кения и Танзания през август 1998-а. На ЦРУ бе разпоредено да задържи терориста и да го достави в Съединените щати, където да бъде съден. А ако залавянето му жив е невъзможно – да го унищожи. На 2 май 2011-а Бин Ладен бе ликвидиран от американските сили със специално предназначение в пакистанския град Аботабад. Операцията под названието "Копието на Нептун" бе осъществена по заповед на президента Барак Обама. Между другото тя предизвика международен скандал, защото американците не бяха запознали с плановете си Исламабад.

Унищожаването на заподозрения при опит за бягство или в момента на залавянето му е друг популярен начин за изпълнение на негласна присъда. Един от най-ярките примери е операцията "Флавий", проведена от британските специални служби в Гибралтар през пролетта на 1988-а.Тогава агентите застрелват трима бойци на ИРА (Ирландската републиканска армия). Според официалната версия те се опитали да окажат съпротива при задържането им и да взривят миниран автомобил. Но много бързо стана ясно, че ирландците не са били въоръжени, а уж натъпканата с взрив кола не представлявала никаква опасност. Независимо от това съдът призна действията на хората от специалните служби за законни и ги оправда. А четиринадесет години по-късно, през 2002-ра, се разбра, че ирландските бойци са били ликвидирани по разпореждане на тогавашния британски премиер министър Маргарет Тачър.

По подобна схема през 1993-а немската полиция екзекутира Волфганг Грамс – един от лидерите на ляворадикалната екстремистка групировка RAF (Фракция "Червена армия"). Служителите на антитерористичното подразделение GSG 9 се опитали да го арестуват на гарата в град Бад Клайнен в провинция Мекленбург – Горна Померания, но в крайна сметка Грамс е убит с изстрел в лицето. Официалното разследване квалифицира смъртта му като самоубийство, докато свидетели заявяват, че е бил разстрелян от пазителите на реда.

 

"Божи гняв"

"Мивца Заам аел"  ("Божи гняв") – така се нарича една от най-известните операции на израелското разузнаване "Мосад", чиято цел е да унищожи членовете на палестинската групировка "Черния септември", организирала и извършила терористичния акт на Олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра. Тогава жертви на нападението стават 11 членове на израелския олимпийски отбор. Според някои източници, научавайки за случилото се, тогавашният израелски премиер-министър Голда Меир казва на директора на "Мосад" Цви Замир: "Изпращай момчетата." Фактически това била заповед за провеждането на акция за възмездие, по-точно за извънсъдебна разправа.

Операцията продължава 20 години и се осъществява в различни кътчета на света. "Списъкът за разстрел" от 35 имена не включва само преки участници и организатори на убийствата в Мюнхен, но и видни дейци на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Израелските агенти успяват да открият терористите навсякъде – в Италия, във Франция, в Кипър, в Ливан и дори, съдейки по някои данни, в социалистическа по онова време Полша. Методите са изключително рафинирани. Махмуд Химшари например, един от организаторите на мюнхенската атака, е унищожен с помощта на миниран телефон. Израелците подменят апарата в парижкото му жилище. След позвъняването слушалката се взривява в ръцете на Химшари, отнасяйки главата му. Други терористи са взривени в собствените им автомобили.

В Норвегия обаче  се случва двойна засечка – агентите на "Мосад" убиват хора по погрешка и сами попадат в ръцете на полицията. Израел плаща парична компенсация на роднините на загиналите, но не признава официално причастността си към инцидента. Меир заповядва прекратяване на операцията. Но тя е възобновена пет години по-късно със специално разпореждане на новия шеф на израелското правителство Менахем Бегин. Последният епизод от нея е убийството на ръководителя на разузнаването на ООП Атеф Бсейсо, разстрелян в упор в Париж на 8 юни 1992-ра.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст