Присъдата на бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева е потвърдена и допълнена на втора инстанция. Тя бе осъдена за издадените от нея в разрез със закона разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства. Софийският апелативен съд (САС) остави без корекции наложената вече условна присъда от 1 година с 3 години изпитателен срок, като добави и глоба от 1000 лева. Паричната санкция е задължителна в случая, но първата инстанция пропуснала да го направи и посочила това в мотивите. Прокуратурата искаше удвояване на условното наказание, а защитата настояваше съдийката да бъде оправдана.
Янева е подсъдима за издадени от нея през есента на 2013 г. две разрешения за продължаване на подслушване извън допустимия срок. Другият подсъдим по делото е бившият шеф на "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов. Неговата присъда също не бе променена – потвърдени са както оправдателната присъда за извършено документно престъпление, така и глобата от 3000 лв. за извършено компютърно престъпление.
Пред Върховния касационен съд Янева има добри изгледи да излезе начисто от процеса. Защитната й теза е, че може да е допуснала пропуски, но не е действала умишлено. За проверка на сроковете и основанията за прилаганите СРС ползвала информация от справки на службите, в които не било отбелязано кога са подадени предишните разрешения. Съдът приема, че това е изцяло защитна версия, понеже Янева можела да направи проверка в регистрите на СГС. Констатирано е също, че организацията на работа в регистратурата за класифицирана информация на СГС позволявал допускане на грешки, отговорна за което била Янева.
Проблемът е, че престъплението, за което е подсъдима, изисква задължително наличие на умисъл в действията и трябва да бъде доказано от прокуратурата. А в случая има сигурни данни само за небрежност. Нещо повече – логично е да се търси наказателна отговорност от служителите на МВР, които са правили подвеждащите искания. Осъждането е спорно и на друго основание – издадените от Янева разрешения са не срещу конкретни лица, а срещу автоматизираната информационна система на МВР "Централен полицейски регистър". А системата не е била обект за установяване на криминални лица, каквото е законовото изискване за прилагане на СРС.
Парадоксалното е, че същото твърди и прокуратурата – въпросната система не представлява възможен обект по смисъла на Закона за СРС и срещу нея изобщо не може да бъдат прилагани разрешените от Янева способи за документиране. На практика това означава, че дадените разрешения са нищожни и не е следвало да бъдат привеждани в действие. А ако това е направено, прилагането на разрешените с тях СРС е незаконно. За капак съдът порицава държавното обвинение, че прави внушения за обща цел в действията на Янева и Костадинов, без да е повдигнала съответното обвинение.












