С почти пълна сигурност можем да прогнозираме, че резултатите от референдума ще бъдат безславно "заметени" и забравени. И то не само защото политическа воля за радикална промяна в изборните правила очевидно няма и никога няма да има. А и защото самият закон за прякото участие на гражданите в управлението на държавата е така написан, че политиците да могат да направят това замитане леко и напълно безнаказано.
Референдумът от 6 ноември продължава да боде очите с несъвършенствата в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) дори и сега – два месеца след провеждането му. Тази седмица лъсна поредната главоблъсканица, в която депутатите взеха да се давят – както по време на дискусиите за изборното законодателство в правната комисия, така и в самата пленарна зала.
Оказа се, че никой не може да каже тече ли в момента тримесечният срок, в който парламентът е длъжен да проведе дебат по въпросите от референдума, макар и те да не успяха да се превърнат в задължителни за него решения.
Според чл.23 от ЗПУГДВМС народните избраници са длъжни да разгледат предложението, което е било предмет на референдум, "когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права. И ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите". От тази норма може да се направи извод, че депутатите могат да отхвърлят всичките три въпроса, зададени от Слави и екипа му, но все пак трябва да ги разгледат. А според чл.52 от Закона за референдумите това трябва да стане в тримесечен срок.
Само че никъде не е казано от кога тече този срок – дали от датата, на която е проведено допитването, дали след обявяването на резултата от него с решение на ЦИК, или от деня, когато е влязло в сила това решение. А в случая това уточнение е особено важно, защото ЦИК обяви резултатите на 11 ноември миналата година, но те веднага бяха оспорени пред Върховния административен съд – така на практика все още няма влязъл в сила акт.
Няма обаче и изрично записана норма дали обжалването на решението на ЦИК пред съда "спира" протичането на срока, или не. Няма дори ясна препратка кой друг нормативен ред, извън ЗПУГДВМС, може да се приложи при липсата на изрична норма в него: Изборния кодекс, според който жалбата не спира изпълнението на актовете на ЦИК, или пък Административнопроцесуалния кодекс – където пише точно обратното, че жалбата спира изпълнението. И тъй като и тук важи принципът, че има ли някъде двама юристи, те ще родят поне три различни мнения – споровете по темата са жестоки, а всичките мнения са все отлично правно аргументирани.
Понеже цялата тази юридическа схоластика едва ли означава нещо за неизкушените от правото читатели, ще кажем изключително ясно до какво може да доведат всичките тези този наглед "невинни пропуски" в закона: те могат да запратят целия напън на близо 2.5 милиона души директно в отходния канал. Защото ако се приеме, че тримесечният срок за разглеждането на въпросите от референдума в Народното събрание тече в момента, то той ще приключи на 11 февруари, тогава, когато вече няма да има парламент. Това пък е добре дошло за следващите депутати, които ще дойдат в събранието след изборите – те спокойно могат да си измият ръцете и да кажат, че понеже срокът е вече изтекъл, много искат, но не могат да провеждат обсъждане по трите въпроса от допитването. И в резултат те въобще няма да бъдат обсъждани – даже само за да бъдат отхвърлени. А "пиянството на един народ" ще бъде оставено просто да прекипи и… да се забрави от само себе си.
Но най-грозното е, че дори този депутатски водевил (който имаме всички основания да подозираме, че ще ни разиграят) да се окаже не само нелеп, неморален, груб и незаконосъобразен – от това нищо няма да последва. Защото за съжаление няма предвиден ред, по който от депутатите да се търси отговорност за липса на морал или за незаконосъобразно бездействие. Няма да има опасност дори от прословутата "политическа отговорност", защото изборите току-що ще са минали и едва ли някой ще иска да ходи на нови.
Така историята с референдума просто ще приключи безславно и тихо. Освен ако при повторното преброяване на гласовете във Върховния административен съд от чувалите все пак не изскочат липсващите 13 000 гласа, които да го направят задължителен за депутатите.
А дали "замитането" би било за зло, или ще е добро за държавата? Ще питаме бат Сали, когато стане депутат и в следващия парламент…
