Поредният законодателен опит на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов да внесат промени в статута на Фонда за гарантиране на влоговете удари на камък. В четвъртък депутатите отхвърлиха предложението им за промяна в Закона за гарантиране на влоговете, които предвиждаха фондът да стане публичноправна организация и ръководството й да бъде длъжно да отговаря на питания по Закона за достъп до обществена информация. Според мотивите към законопроекта причините за това предложение са отказите на фонда да предоставя информация, в това число и на народни представители – с аргумента, че той не е държавна организация. Славов и Димитров посочват, че по тези откази в момента се води съдебно дело срещу ФГВБ в Софийския административен съд.
Мотивите на Димитров и Славов са, че с приемането на предлаганите от тях изменения ще се засили отчетността на фонда, обаче са доста спорни. Първо, Фондът за гарантиране на влоговете не се ползва от държавни субсидии и това е широко известно. Той се пълни от вноски на банките и само когато парите му не достигат да плати гарантираните по закон влогове, взема заем от държавата. Така, както стана в случая с КТБ. Още повече че става дума не за нещо друго, а за заем – възмездна форма на финансиране, който подлежи на връщане, и то с лихва. Това се случи и с парите, дадени от държавата на фонда. При тези обстоятелства, ако фондът дължи отчетност пред някого, това трябва да са БНБ и търговските банки.
Ако говорим за отчетността по отношение на процедурите за банкова несъстоятелност, такава наистина е необходима. Най-малкото трябва да бъдат публикувани приходите и разходите на самите синдиции, както и информация за текущата наличност по техните сметки, за да е ясно с какви средства разполагат те, за да удовлетворят кредиторите на дадена фалирала институция. Само че този ангажимент може да им бъде вменен не с промени в Закона за гарантиране на влоговете, а с промени в Закона за банковата несъстоятелност.
