Помните ли сладките приказки на властта отпреди години колко много ще спечели България от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), известен като плана "Юнкер"? Ако сте ги забравили – няма проблем, защото днешната реалност е съвсем друга. Изведнъж се оказа, че мащабът на българската икономика бил твърде малък, поради което нашенските компании не можели да получат директно финансиране по въпросния европейски план.
Констатацията бе направена през седмицата по време на конференция в София. Само че условието да се подпомагат само проекти, чийто минимален размер е 15 млн. евро, не е ново. И би следвало нашите управници отдавна да са знаели, че заради скромните размери на българските фирми подобни инвестиции у нас са изключителна рядкост, за да може да се включим в надпреварата за 315-те млрд. евро от споменатия фонд. Досега от него не е успял да получи финансиране нито един частен български проект. Единствените средства, привлечени от България, са около 1.4 млрд. евро. Но те минават през банките под формата на гаранции и нисколихвени кредити за малките и средните предприятия.
Според Илияна Цанова, която е заместник-управител на ЕФСИ, това не било лош резултат. Спрямо брутния вътрешен продукт на страната парите са около 2%, което ни отрежда втора позиция от всичките 28 държави членки на ЕС. Пред нас е само Естония. Когато обаче парите не са стигнали до реалния бизнес, а стоят в трезорите, подобни статистически сметки не вършат особена работа. Хубавото все пак е, че нещата скоро може да се променят. Три големи български компании от сектора на хранително-вкусовата промишленост, информационните и комуникационните технологии и от индустрията вече са в преговори с фонда.
"Проектите им са за над 15 млн. евро, като единият от тях е дори за около 30 млн. евро", посочи Цанова. Тя уточни, че разговорите с една от фирмите са в напреднала фаза и през първото тримесечие на годината е възможно с нея да се подпише финансово споразумение. В помощ на бизнеса ще е и първото изнесено консултантско звено на ЕФСИ в София, което ще заработи от март. То ще бъде първото по своя род и за целия Европейски съюз и ще съдейства на кандидатите за подготовка на техните предложения.
Иначе, освен частни, по плана "Юнкер" могат да кандидатстват и публични, и публично-частни проекти. Процедурата за кандидатстване започна на 1 юни 2016-а и оттогава досега са подадени общо седем български предложения в областта на енергетиката, транспортната и индустриалната инфраструктура, газовата инфраструктура и туризма. Но нито един от тях още не е одобрен. По думите на Цанова това, което липсва у нас, е инициатива от страна на инвестиционните фондове за рискови инвестиции в дялово финансиране и стартиращи компании.
Крайният срок за кандидатстване е 4 юли 2018-а, но в Еврокомисията тече дебат дали той да не бъде удължен с още две години.
Финансовият министър в оставка Владислав Горанов напомни, че ако заради мащаба на инвестициите българският бизнес не успее да се впише в плана "Юнкер", то тогава за него са достъпни финансовите инструменти от българския Фонд на фондовете, който разполага с бюджет от около 1 млрд. лева. "Финансовите инструменти са като меката дрога и не създават тази лоша зависимост както безвъзмездната финансова помощ", смята Горанов. Неговото мнение е, че все повече ще се говори за такива схеми за подпомагане, вместо за грантове, особено когато става въпрос за частния бизнес. "Затова – допълни министърът – създаденият с отчисления от оперативните програми Фонд на фондовете, който на принципите на финансовия инженеринг ще привлича частен капитал в значими за обществото проекти, трябва да се изведе от абстракцията към реалността."
