Пълно затишие преди очакваното до края на месеца публикуване на доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. Документът, който ще съдържа оценка за напредъка на страната през десетте години от въвеждането на мониторинг в правосъдната сфера, ще бъде оповестен в максимално удобен за неглижирането му момент. Разпуснат парламент, новоназначен служебен кабинет и враждебно отношение от страна на институциите – кой да се впечатлява и да изпълнява препоръките?
Написаното в Брюксел интригува единствено с потенциала си за предизборна употреба. Миналия месец правосъдният министър в оставка Екатерина Захариева коментира, че механизмът трябвало да премине на "по-интензивен етап", включително и с по-специализирани мисии. България се присъединявала към позицията на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че е добре механизмът да приключи до края на мандата на тази комисия през 2019 година. "Твърдим, че част от шестте показателя са изпълнени", заяви Захариева, посочвайки промените в конституцията и в Закона за съдебната власт.
Подобни нелепости вече не изненадват. По същество нищо не е изпълнено и при липсата на политическа воля по-интензивно може да стане само неизпълнението. Със заместник-председателите на ЕК Франс Тимерманс и Валдис Домбровскис били обсъдени бъдещи мисии у нас в подкрепа на съдебната реформа. Като тази на европейските прокурори, които анализираха състоянието на държавното ни обвинение. Само че докладът им не бил задължителен, което поставя въпроса за смисъла от него. И в никакъв случай не ставало въпрос за разширяване на обхвата на механизма – той щял да стане "по-динамичен".
Очевидно всички у нас са се наточили за отпадане на мониторинга. Преди седмица представляващият Висшият съдебен съвет (ВСС) реши представляващият го Димитър Узунов да настоява за това при срещата му със заместник генералния секретар на ЕК Параскеви Миху. Дори малцината членове на съвета, които гласуваха против, обясниха вота си не с принципни възражения, а с това, че предложението било направено в последния момент. После се разбраха Узунов да обоснове позицията на кадровия орган със свършеното от него през последните години.
Същите, в които гръмнаха най-грозните скандали в съдебната власт. На медиите пък беше обяснено, че за 10 години, откакто има наблюдение, България непрекъснато е променяла законите си, но не е последвало друго, освен че магистратите не са можели да насмогват на измененията, за да ги прилагат. Беше направено и обобщението, че "доверието в правосъдната система се е сринало именно в тези последни години, когато България е под наблюдение".
А за да подчертаят колко несправедливо е всичко това, кадровиците отказаха да поканят шефката на румънската Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши. Формалният повод е, че имало споразумение за посещение на повече румънски магистрати, но моментът не бил подходящ понеже главният прокурор на Румъния Тибериу Ницу подал оставка. А Ницу я подаде, защото го подпука дирекцията на Кьовеши. А ето и реалният повод за отказа от срещата с магистратите отвъд Дунава – възмутен от ставащото там член на ВСС отсече, че "моделът в Румъния има крайности, които в никакъв случай няма да бъдат заимствани от България”.
