В момент, в който Съединените щати са разтърсвани от явлението Тръмп, а Тереза Мей уверено води Острова към "Брексит", политиците в Брюксел и Страсбург не позволиха сътресения. Десноцентристките партии, които контролират председателските постове на Европейския съвет и Европейската комисия, овладяха още една позиция – тази на председателя на Европейския парламент.
Избирането на Антонио Таяни връща евроинституциите във времето, когато Жозе Мануел Барозу оглавяваше Еврокомисията и отново консерваторите имаха монопол върху ключовите постове. Връщането във времето обаче е само илюзорно, защото днес и ЕС е далеч по-слаб, и Европейската народна партия не притежава силата и увереността, с които можеше да се похвали преди една петилетка. Съюзът е обхванат от центробежни сили, несъгласни както с начина, по който е ръководен, така и със самото му съществуване.
Показателно е, че един от водещите кандидати за председателския пост в парламента – лидерът на либералите Ги Верхофстат, се отказа от надпреварата и призова сподвижниците си да подкрепят Таяни, мотивирайки се с външни заплахи. "С Тръмп, с Путин, с многото други предизвикателства, пред които Европа е изправена, е от ключово значение да си сътрудничим", бе обяснението за прегръдката му с консерваторите.
Победата на представителя на ЕНП не е сензационна. Още на изборите за Европарламент през 2014-а консерваторите получиха мнозинство и бе логично да заемат най-важните позиции, което и стана с избирането на Доналд Туск за председател на Европейския съвет и на Жан-Клод Юнкер – на Еврокомисията. Най-маловажният от трите поста, този на парламентарния спикер, бе отреден на социалиста Мартин Шулц – както за утеха, така и за да може да бъде сключена широка коалиция между първата и втората парламентарна сила.
Избирането на представители на различни партии начело на комисията и парламента тогава породи опасения, че ще има проблеми в работата им, но се случи обратното – между Юнкер и Шулц възникна спонтанна симпатия и двамата отлично си партнираха в рамките на две години. Днес, когато в стола на Шулц седна консерватор, поне на теория не би трябвало да възникнат разногласия между двамата съпартийци. Има и още един фактор, който сочи в тази посока – Антонио Таяни заяви, че не смята да провежда собствена политика, а само да способства работата на органа, който оглавява. Предшественикът му, макар това да не бе в прерогативите му, действаше като ярък проевропейски политик, което често му навличаше критиките на евроскептичните фракции. "Като председател на Европейския парламент поемам ангажимента да бъда неутрален", каза Таяни преди последното гласуване, като специално подчерта, че не е негова работа да прокарва политически дневен ред.
Предизвикателствата, пред които е изправен 63-годишният бивш говорител на Силвио Берлускони, не са за подценяване. В условия, в които голямата коалиция между социалисти и консерватори вече няма да съществува, той ще трябва да координира работата в редица важни направления, включващи преговорите за "Брексит", новите правила за прием и разпределение на бежанци и търговската политика, където на първо място изпъква споразумението с Канада. Не по-малко важно е законодателството, свързано с европейската сигурност, а като особено деликатно "домашно" за Таяни се очертават дискусиите за задължителен регистър на лобистите в Европарламента.
