Платената журналистика е като платената демокрация – ако има проблем, той е единствено в плащането. Не може да пресъздадем по-образно предпочитанието на Киркегор, който бил по-скоро склонен дъщеря му да стане проститутка, отколкото синът му – журналист.
Финалният брифинг на експрезидентската двойка Плевнелиев – Попова би бил безцветен, какъвто беше и мандатът им, ако в него не бе "вплетен" блясъкът на лачената чанта. Тоест чантата на жената-радио Илияна Беновска. Както и нейната колоритна простотия да подхвърля червени ябълки към политиците, докато се стреми да блесне като посланик на свободното слово. Но пък изглежда ефектно, ако го правиш, докато питаш президента на републиката колко са му платили, за да стане проводник на американските интереси и да нажежи до червено отношенията с Русия.
Уж трябваше ябълката да е гнила и българска – като на Кольо Босия доматите, пък тя лъскава, като от реномирана борса.
Отвращението от грантовия евроатлантизъм го разбираме. Номенклатурата цвят ням. Плевнелиев си опече работата и у нас, и в чужбина – морен вода няма да пие. Не разбираме обаче връзката на червените ябълки с морала на такива като Беновска. След победата на Румен Радев тя и на него хвърли същия плод. Но не твърдеше, че е гнил, а само че е червен. Като не върви да го клеймиш за победата, трябва да метнеш "правилно" отровата. А авиаторът току-що беше "поразил" целта Цецка Цачева, натресена на електората като "майка на нацията" от биещия всички изборно Борисов.
В преносен смисъл въпросът е: кой плаща за ябълките? И за лачените аксесоари на Беновска, сред които и радиото "К-2", което е "еманация" на демокрацията. То е толкова демократично, колкото демократичният калашник на Николай Бареков. А Беновска и Бареков са еталон на журналистическа етика, в центъра на която са отношенията им с Бойко Борисов. Силно го любят или мразят – последователно и от все сърце.
Изглежда, любовта на Беновска е особено драматична, защото на въпроса дали симпатията й към Бойко Борисов е надскочила границите на приемливото, беше казала: "Хи-хи. Границите си поставям аз – когато и където реша!"
Същата драма тресе преди време и Валерия Велева при севдата й с Ахмед Доган. Но понеже Сокола я отсвири епистоларно, хукнала подир Веселин Марешки. И при все че поддържа ниски цени на бензина, аптечно-петролният бос се оплака, че "Мадам В" имала висок разход. Хвалела го, докато й давал пари – в секундата, в която спрял, тя започнала да го напада. "Плащам – има медиен комфорт, не плащам – няма медиен комфорт", каза в национален ефир Марешки. Същото установиха още Филип Димитров, Иван Костов, Петър Стоянов, Царят и безчет "политици по пантофи".
Медийните бухалки не са от вчера, а журналистическият рекет е амплоато само на "най-добрите" в професията. Тази техника Велева прилагаше ударно под вещото ръководство на "доайена" на родната журналистика агент "Бор". И понеже Беновска отдавна твърди, че казаното от Доган преди много години звучало учудващо актуално по всяко време, писмото на Сокола до "Мадам В." засяга и двете. След отказаната оферта на Велева да бъде "таен P.R. на ДПС Доган се чуди от колко места й плащат за подобни поръчки. А въпросът откъде идва и накъде се е запътила е последван от съвет да се гледа в огледалото, докато ги изпълнява.
Но колкото Борисов преживя катарзис след въпроса "КОЙ", толкова и Велева ще смени журналистическия си морал. Така че написаното от Доган за нея тогава все още звучи актуално: "Започваш от “политици по пантофи”, минаваш пред интимното проектиране на Аза в кухнята и спалнята на различни величия, превъплъщавайки се в ролята на Касандра, която определя кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята. От гледна точка на цялостния ти статус това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни: Накрая всеки трябва да си плати сметката. Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!"
