Ако изборите бяха следващата неделя, новият парламент би се оказал в патова ситуация, защото не би имало партия със самостоятелно мнозинство, а възможните коалиции биха били доста трудни, сочи регулярното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, осъществявано съвместно с "Нова телевизия".
ГЕРБ води с 3,8 % преднина пред БСП – 32,6 % от гласуващите срещу 28,8 %. Оказва се, че резултатът на Обединените патриоти е близък до този на президентските избори – 10,7 %. Подкрепата за ДПС е 7,8 %, като социолозите припомнят, че обикновено партията се представя по-слабо в проучванията.
От "Алфа Рисърч" коментират, че ако активността и на парламентарните избори е висока, може да остане в рамките на тези граници.
Новосформираната партия на Веселин Марешки би била с няколко десети над бариерата от 4 %. Тепърва обаче предстои да се види как ще се развива подкрепата към нея.
Социолозите обясняват, че в условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира "под прагови" позиции. Реформаторският блок се намира най-близко до парламентарно представителство. "Да, България" получава 2,3 %, а формация на ДСБ – 1,4 %. Ситуацията с по-малките партии в ляво е подобна – 1,9 % за Движение 21 на Татяна Дончева и 1,4 за АБВ.
От "Алфа Рисърч" смятат, че формирането на кабинет би се оказало сложна задача, предвид параметрите, отразяващи както известно слягане на електоралните турболенции, породени от президентския вот, така и пренастройването на вълна "парламентарни избори". Социолозите прогнозират, че ако част от десните избиратели останат без свое представителство в парламента, се отваря път към нарастващо влияние на популизма и национализма.
Според тях проучването регистрира интересен парадокс, а именно, че типът управление, който би могъл да се произведе, е в сериозно противоречие с обществените очаквания за политическия профил на бъдещото правителство.
В момента най-голям дял от хората – 36,6 %, биха желали след изборите страната да има дясно-центристко управление около ГЕРБ и други партии от този спектър. Ляво-центристко управление около БСП е предпочитано от 27,3 %. 11.5% виждат съюз на Обединените патриоти с ГЕРБ, а 8% – на патриотите с БСП.
Коалиция ГЕРБ – БСП и повторно управление на БСП и ДПС са най-малко желани. За първото са 5,3 %, а за второто – 4,2 % от запитаните. Макар и много слабо популярна, коалицията ГЕРБ-БСП се подкрепя основно от симпатизантите на левицата, като реакция на пакетирането им с ДПС, коментират от "Алфа Рисърч".
Социолозите изрично подчертават, че динамиката между партиите, вътре в партиите и между центровете на власт създават предпоставки за по-сериозна мобилност в оставащите два месеца до изборите.
Резултатите от изследването са показали, че отшумява директният ефект на президентския вот върху подкрепата за политическите сили и техните лидери. През декември той почти беше довел до изравняване на основните конкуренти ГЕРБ и БСП.
С много високи обществени очаквания встъпва в длъжност новият президент Румен Радев. Позитивните оценки към него са 51 % срещу едва 10 % отрицателни. В началото на своя мандат по-висок старт е имал единствено президентът Петър Стоянов, който е встъпил с 67 % позитивни оценки.
Симпатизантите на БСП, ДПС и Обединени патриоти се открояват сред привържениците на президента Радев. Повече резерви към държавния глава все още споделят десните избиратели – най-вече тези на ГЕРБ и Реформаторския блок.
Сред партийните лидери с относително най-висока подкрепа остава Бойко Борисов (32,3%), следван непосредствено от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов (30,7%), който запазва инерцията от президентските избори. Следващата "двойка" се оформя от лидера на БСП Корнелия Нинова (25.2%) и другият кандидат, набрал скорост в президентската кампания Веселин Марешки (24.3%). Сред лидерите на старите и нови партии в дясно относително най-висока подкрепа събира Христо Иванов (11%). Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Николай Ненчев и Радан Кънев имат лична подкрепа около 7%.
Изследването показва, че равносметката на българите за 10-годишното ни членство в Европейския съюз е подчертано положителна. 56 % от запитаните смятат, че страната ни е спечелила повече, отколкото е загубила. На противоположното мнение са 27 %. Рязък спад позитивните оценки бележат единствено през февруари 2014 г. Тогава едва 37 % са били убедени, че страната ни печели от членството.
Ниските доходи, корупцията, битовата престъпност, емиграцията на млади българи в чужбина и неспазването на закона продължават да са основните проблеми пред българите след 10-годишното еврочленство. На дъното на класацията слизат ключови преди години проблеми като състоянието на инфраструктурата и безработицата.
