Г-жо Маринова, какви са по Ваша преценка перспективите за развитие на кредитирането през 2017-а?
– Въпреки оптимистичните прогнози за ръста на икономиката на България, нашите очаквания са, че през 2017 г. това все още няма да има еднозначно отражение върху увеличаването на обемите на отпуснатите кредити и дисбалансът между нарастването на кредитите спрямо нарастването на депозитите ще продължи да бъде в полза на депозитите. Поради тази причина ще продължи и акумулирането на ликвидност в банковата система. Предвид на това, че допълнително генерираната ликвидност носи отрицателна доходност, това ще засили ерозията на чистите приходи.
За да съхранят доходността си, банките ще трябва още повече да се концентрират върху разширяването и подобряването на услугите си, генериращи нелихвени доходи. След проведената през 2016 г. оценка на активите всяка банка има за задача да анализира резултатите си и да направи оценка на необходимостта от допълнителни мерки за увеличаване на доходите си. Голяма част от тази задача би следвало да е решена още през 2016 г., но редица банки вероятно са си поставили за цел да „изчистят“ оптимално портфейлите си и за тях този процес може би ще продължи и през 2017 година.
Допълнително предизвикателство е подготовката за въвеждането на МСФО 9 от 1 януари 2018-а. Това изисква много сериозна работа и инвестиции по оптимизацията на информационните системи на банките, които трябва да са подготвени за прилагането на този стандарт.
Върху банковата дейност и по-специално върху развитието на кредитирането ще повлияе и въвеждането на нов капиталов буфер от 1 януари 2018-а. Става дума за буфера за системно значима институция, каквато е и "Банка ДСК". Неговото прилагане повишава изискването за минимална капиталова адекватност за банка като нашата с още 0.5 процента.
Друг важен фактор, който ще влияе върху активността на банките при отпускането на заеми, е засилената конкуренция поради започналата дигитализация на предлаганите услуги и продукти на т. нар. FinTech компании
Имате ли предпочитани сектори за фирменото си кредитиране?
– Предпочитаните от "Банка ДСК" проекти за финансиране са в сектори с висока добавена стойност и с позитивна перспектива за развитие в следващите години. Такива са секторите, свързани с високи технологии, с информационните технологии, с експортно ориентирани производства, а също производства, свързани с автомобилостроенето и машиностроенето.
Разбира се, традиционните за България земеделие, преработвателна промишленост, туризъм са също във фокуса за банката, но с различни целеви нива на концентрация с оглед на по-доброто разпределение на рисковете, поемани от банката.Тук е редно да се отбележи желанието на "Банка ДСК" да финансира не само традиционно предпочитаните от банките търговия и бизнеси с бърза възвръщаемост, но и индустриални и производствени инициативи – такива, при които откупуването на инвестицията става по-бавно, но има по-дълъг хоризонт.
Ние много внимателно се стараем да откроим и да подберем наистина перспективните инициативи и дейности. Прави впечатление, че все по-малко се търсят проекти в енергетиката и възобновяемите енергийни източници. На дневен ред по-скоро са препродажбите и реструктуриранията в сектора. Поуките от предкризисния кредитен бум охлаждат агресивното финансиране на операции с недвижими имоти, но качествените проекти, подкрепени с достатъчно капитал и разумен бизнес модел, могат да разчитат на подкрепа от "Банка ДСК".
Има ли според Вас специфични банкови продукти за финансиране, които да се търсят на пазара?
– Няма ясно изразена тенденция в търсенето на отделни продукти. Интерес има както към класическите форми на оборотно и инвестиционно финансиране, така и за по-нишовото проектно финансиране или за финансиране придобивания на компании.
Търговският факторинг и лизинг са винаги актуални сред бизнеса, който работи с нас. Все пак по-отчетлив интерес в последната година се проявява към операции, свързани с управлението на валутния и лихвения риск. Това вече е ежедневие за финансово опитните и зрели компании в България. И двете политики на хеджиране са напълно оправдани – от една страна, с оглед на динамиката на валутните курсове и значението им при исторически ниските маржове и рентабилност на основната дейност на дружествата, а от друга – с оглед на желанието на фирмите максимално дълго да се задържат исторически ниските стойности на лихвения индекс ЮРИБОР.
Предизвикателство се оказва и управлението на излишните парични средства – в ситуация, в която БНБ и ЕЦБ облагат ликвидността на банките у нас, се търсят алтернативни продукти, които все още позволяват да се генерира положителна доходност на наличностите, без да се поемат неразумни рискове. В групата на "Банка ДСК" има управляващо дружество – "ДСК Асет мениджмънт", чиято основна задача е да действа точно в тази насока. Също така предлагаме алтернативни форми на управление на ликвидността за бизнеса чрез нашите специалисти в звеното "Трежъри".
Според Вас кои са актуалните рискове за кредитирането при сегашната конюнктура?
– От макроикономическа гледна точка това е ситуацията, която се оформя в ЕС – той е основен пазар и източник за капиталови потоци към България. По-специално става дума за популистките политики, набиращи скорост в ЕС, и Брекзит.
Риск съществува и заради ситуацията около страните с висок държавен дълг, като например Гърция, която е основен търговски партньор на България.
Не бива да подценяваме и опасността от близките конфликти и размирици, които засягат търговските интереси на бизнеса.
Влияние ще окаже и това, че 2017-а ще е година на избори, което винаги е свързано с политическата несигурност – въпреки че сякаш свикнахме да работим в такава среда. Но евентуалната системна невъзможност за формиране на работещо правителство ще забави инвестиционните планове на значителна част от бизнеса и съответно – на свързаното с това по-стабилно възстановяване на банковото финансиране. Добре е да отбележим, че субсидирани или финансирани с национални или с европейски средства проекти пораждат опасна привързаност на бизнеса към тези начини на работа, което понякога се деформира в невъзможност да функционират в „естествена“ бизнес среда.
Реална конкуренция за банките ли са фирмите за бързи кредити?
– Не смятам, че тези фирми са конкуренти на банките. Все пак някои банки имат такива дъщерни дружества. Те са специализирани предимно в стоковите кредити. Става дума за стоки, които гражданите вземат на изплащане. Така се постига двоен положителен ефект – един път се продава стоката и заедно с нея клиентът ползва кредитен продукт. Така се увеличава и потребителското търсене.
Споменахте за лихвения риск. В този ред на мисли какви са перспективите за раздвижване на лихвените равнища?
– България като отворена икономика е силно свързана с развитието на финансовите, макро- и микроикономически процеси на Стария континент. Затова очакванията за продължаваща политика на ЕЦБ за количествени улеснения и продължаваща политика на ниски и отрицателни лихвени равнища ще предопределя лихвената обстановка у нас през 2017-а. Относително слабата активност на кредитния пазар, съчетана с високата ликвидност в системата, продължава да оказва натиск върху лихвените проценти по кредитите. Конкуренцията на пазара е изключително интензивна. Поради тези причини е по-вероятно лихвените проценти по новоотпусканите кредити да продължат тенденцията към намаление, като този ефект ще е по-слабо изразен в потребителското кредитиране. От друга страна, лихвените проценти по депозитите също би следвало да продължат да намаляват под влиянието на същите фактори. Следва да се има предвид отрицателната доходност, която този допълнителен ресурс генерира за банките поради отрицателните стойности на основните пазарни лихвени индекси, от отрицателния лихвен процент, наложен от БНБ върху свръхрезервите на банките, както и заради застраховките, които банките плащат за съхраняваните от тях средства под формата на двата фонда – фонд за гарантиране на влоговете и фонд за преструктуриране. Както и издръжката на фонда за преструктуриране, която поеха банките. Вероятно влияние върху движението на лихвените проценти ще окаже и пoлитичecĸaтa нecигypнocт в страната и вce oщe нepaзчeтeнитe eфeĸти oт пo-тeжĸитe peгyлaции в ceĸтopa, ĸoитo щe влязaт в дeйcтвиe през следващите години.
С какви предизвикателства се сблъскват банките при събирането на вземанията им по проблемни кредити?
– Първо, трябва да е ясно, че качеството на кредитните портфейли се подобри значително. Всяка от банките успя да създаде необходимата вътрешна организация, за да повиши ефективността си в тази сфера. Разбира се, съществуват проблеми, които се появяват при промени в нормативната база. Важно е, когато се променя законодателството в тази област да се взема предвид и становището на банките. Не казвам, че ние винаги сме прави, но е добре всяко изменение на законите, засягащи събирането на вземанията, да бъде обсъдено с нас. Да се поставят аргументи на масата, за да се вземе най-доброто за икономиката крайно решение, а не да се стига до популистки решения, които след това или не работят, или вредят на целия бизнес. Никой няма интерес – нито банките, нито клиентите им – от такива действия, още по-малко от влошаване на кредитните им портфейли. Едно такова влошаване винаги води до допълнителни разходи, а част от тях неминуемо са за сметка на клиентите.
Знам, че бе замислена промяна в Закона за особените залози, срещу която банките имаха възражения. Какви бяха те?
– В този закон имаше някои добри промени, но ние не виждаме смисъл в изменението, което разпорежда вписванията на особените залози да става вече само чрез адвокат. До момента банките сами правеха тези вписвания. Вкарването на задължителното адвокатско посредничество в този процес, първо, ще го удължи като времетраене и, второ, ще доведе до допълнителни разходи. А това едва ли ще е добре не само за банките, а най-вече за техните клиенти.
Споменахте и за предизвикателствата пред банките, свързани с въвеждането на новия стандарт – МСФО 9. Защо той е толкова важен за финансовия сектор?
– След международната финансова криза през 2008 г. Съветът по международни стандарти разработи нови принципи за отчитане на финансовите инструменти. Новият МСФО 9 ще замести МСС 39, като се променят принципите за обезценка на финансови активи, оценявани по амортизирана стойност. Новата методология е базирана на модел на очаквани загуби, за разлика от сегашния модел, който отчита само вече претърпени загуби. В голяма степен очакваните загуби ще отразяват оценката на риска и вътрешния кредитен рейтинг, оценяван от ръководството. За повечето банки и за други финансови институции преминаването към модел за обезценка, базиран на очаквани загуби, най-вероятно ще доведе до по-ранно признаване на кредитни загуби.Този ефект ще е различен при отделните институции: финансовите отчети на банки, инвестирали в по-краткосрочни финансови активи или във финансови активи с по-високо кредитно качество, ще са засегнати с по-малка степен. Прилагането на новия модел ще изисква също по-точна и всеобхватна преценка от ръководството при оценката на същественото увеличение на кредитния риск, което би довело до преместване на актива в група, която налага по-високата му обезценка и определянето на кредитните загуби за 12 месеца от живота на финансовите активи. Всичко това поставя сериозни предизвикателства пред информационните системи на банките, както и за следенето и систематизирането на финансови данни, отразяващи променящи се очаквания. Плановете са новият МСФО 9 да влезе в сила за годишни периоди, започващи на 1 януари 2018 г., което означава, че трябва да бъдат представени сравнителни данни за цялата 2017-а, а подготовката за прилагането му трябва да е приключила преди края на 2017 година.
