Когато вие от Висшия съдебен съвет отговорите кой, кога и какви разговори е водил с вас за номинирането ви в съвета, тогава и аз ще кажа кой и кога ми е предложил да се кандидатирам за Софийския районен съд – тази реплика на назначения във вторник (31 януари) временен шеф на Софийския районен съд Стефан Милев, отправена към членовете на ВСС, си струва да бъде запомнена.
Не е тайна, че "прозрачността" при кадруването в съдебната власт отдавна е стигнала дъното. Дъно, от което явно няма мърдане – при това години след страховития скандал с Красьо Черничкия, от който за първи път здраво се размириса около това как се урежда "под масата" назначенията по ръководните постове в системата.
От тогава до сега мина много време, отшумяха купища "реформи", смениха се пионките по върховете в системата – но кадруването на тъмно – по незнайно какви критерии и "върху бели покривки", както картинно описа този механизъм бившият омбудсман и сегашен конституционен съдия Константин Пенчев, си продължи.
Всичко това не е новина – ставало е очевадно десетки пъти в десетки "избори", проведени и от сегашния, а и от миналите състави на ВСС. Просто във вторник отново имаше повод да си спомним за това. Включително и заради репликата на Милев.
Всъщност за всеки непредубеден наблюдател, проследил лично изслушването на претендентите за временен шеф на СРС, именно Стефан Милев би направил най-добро впечатление. Дори критиците му във Висшия съдебен съвет признаха, че той се е представил много добре: като човек – безспорно опитен професионалист, с безупречна биография, нахакан (на моменти дори стоящ на границата с арогантността), с необходимото самочувствие и стръв.
Във всяка друга ситуация неговият избор би бил възприет като несъмнен успех – ако не от всички, то поне от повечето магистрати. Само че този път Милев "стартира" с проблем, при това съществен: с начина, по който кандидатурата му беше внесена за разглеждане от съдийската колегия. Както и с факта, че хората, които го предложиха, а после в крайна сметка си го и избраха, така и не можаха (или не пожелаха) да обяснят достатъчно ясно защо и по какви критерии са се спрели точно на него.
Накратко фактите: след като Методи Лалов и екипът му подадоха оставки, от 1 февруари Софийският районен съд щеше да остане без ръководство – нямаше да има кой дори да разпределя делата. До 31 януари бяха проведени две общи събрания на съдиите в този съд, които трябваше да решат кой да ръководи СРС до избирането на титуляр за поста на Лалов. Първото събрание избра съдия Албена Ботева, но ВСС я "отсвири" – защото била член на екипа на Лалов и вече била подала оставка. На последвалото второ събрание на съдиите от СРС те пак поискаха Ботева за шеф, но като резервен вариант посочиха и още един свой колега: Борис Динев. Шефът на СГС Калоян Топалов внесе и двете предложения, от които ВСС трябваше да избере едно и да го назначи.
Само че не стана така: в 9 часа сутринта, минути преди заседанието, осем души от съдийската колегия (Георги Колев, Димитър Узунов, Галя Георгиева, Светла Петкова, Милка Итова, Даниела Костова, Каролина Неделчева, Мария Кузманова) внесоха трето предложение за временен шеф: Стефан Милев – съдия в СГС, с едва около шест месеца съдийски стаж зад гърба, но за сметка на това с две петилетки прокурорски опит, включително и на ръководен пост като заместник-шеф на Софийската районна прокуратура.
Още в самото начало беше ясно, че броят на вносителите на предложението беше повече от достатъчен, за да осигури предизвестеност на избора – без никакво значение какво ще се случи на изслушването и как ще се представят останалите двама претенденти за поста: съдиите от СРС Албена Ботева и Борис Динев. Затова нямаше и интрига. Съвсем очаквано същите осем души категорично се възпротивиха на възможността общото събрание на съдиите от СРС да налагат своето мнение, като изберат свой колега, който да поеме управлението на съда до изборите за титулярен председател. И накрая пак те и избраха Милев за временен и.д. шеф на съда.
Така казусът "Софийски районен съд" приключи – поне засега. Оттук нататък на магистратите в него, а и на гражданите им остава само едно: да се молят за няколкото месеца, в които ще го управлява, Милев все пак да успее да се справи с този "врящ котел" от проблеми. В който на всичко отгоре съдиите са разделени на всевъзможни групички и клики – според интересите и амбициите си, според близостта си с ръководството, според роднинствата, членствата в съсловни организации и каквото се сетите. За да може хората да получават поне малко по-бързо и по-качествено правосъдие.
Но въпросът с прозрачността на кадруването в съдебната власт, с който започнахме, тепърва ще набира скорост. Не само защото след само няколко месеца отново ще се провежда избор за шеф на СРС – този път за титуляр. Изборите за нов ВСС също чукат на вратата. А тогава ще е повече от добре кандидатите за членове на следващия съвет да могат да отговорят ясно и открито кой ги е предложил, как, кога и защо.
А дали ще бъде честен изборът на следващите кадровици? В отговор един магистрат с опит се засмя – може, ако стане чудо…
