Рано тази сутрин се звънна на вратата. Погледнах през шпионката и виждам някакъв несретник – бос, провесил прокъсани кубинки на шията, облечен в износена полицейска униформа. Викам си, тоя е сподвижник на живия светец дядо Добри и сигурно събира пари я за някой манастир, я за някой дом за бедни.
Отварям вратата и му бутам два лева в ръката. А той ми вика:
– Добър ден! Радвам се да се запознаем – аз съм вашият квартален полицай!
Погледнах босите му нозе и казвам на глас:
– Да бе! А аз съм агент 007!
Несретникът се усмихна благо досущ като светеца дядо Добри:
– Ето ви листовка. Там пише: младши полицай Спиро Добрев, квартален отговорник на Зона Б-19, Зона Б-5, Зона Б-18, "Сердика" и "Баталова воденица". Приятно ми е да се запознаем!
Взимам листовката и вярно: младши полицай еди-кой си, отговорник на еди какво си. Телефон, адрес и прочие…
– Хубаво, ама поне да ти бяха дали обувки и униформа като за пред хората, а то…
– МВР ще купи нови униформи и обувки чак през 2018-а, защото сега няма отпуснати пари в бюджета.
– Абе, човек, как ще обикаляш тия зони без обувки?! Да ти бяха дали патрулка поне!
– Не може. И трите патрулки на районното са командировани по селата в Северозападна България, да гонят бандитите, както нареди предишният премиер. А обувките са почти здрави – само на десетина години и ще изкарат още толкова. Ако се носят правилно…
– Тц, тц, тц…Ами влез, да те почерпя с чай, шоколадче…
– Не може. Не на корупцията! Ето тука на листовката пише: в случай на служебно престъпление, извършено от кварталния, да се сезират "Инспекторат" и "Вътрешна сигурност" в министерството. Телефон, адрес и прочие… А сега трябва да бързам, че имам да обикалям по домовете. Беше ми приятно.
Рече и козирува. Както държах двата лева в ръката, козирувах и аз. После изтича безшумно с босите си крака и тръгна надолу по етажите.
