"Поначало самото упражняване на избирателното право е израз и изява на свободна воля и свободен избор на поведение. Това е несъвместимо с принудата да бъде заставен носителят на избирателното право чрез заплаха от санкция да изрази възгледите си, включително и политическите и не повишава легитимността на избрания държавен орган…".
С тази констатация Конституционният съд практически посочи като противоречащо на основния закон и самото задължително гласуване. Но нормата в чл.3 от Изборния кодекс (ИК), с която бе въведено това задължение за гражданите, си остава действаща – просто защото тя не е атакувана от никого пред КС. За противоконституционна беше обявена само санкцията за негласуващите.
Конституционният съд всъщност постави "вън от закона" целия текст на чл.242а от Изборния кодекс. При това решението, предложено от докладчика – съдия Гроздан Илиев, бе подкрепено единодушно от колегите му в съда. Така отпадна възможността гражданите да бъдат заличавани от избирателните списъци, ако два пъти последователно не участва в избори от един и същи вид. Отпадна и редът за "възстановяване" на това неотменимо, според конституцията, право – чрез представяне на "оправдателни документи" по ред и начин, които да се определят от Централната избирателна комисия с подзаконов нормативен акт.
"Предвид изключителното значение на избирателното право като средство за включване на гражданите в управлението на държавата и за осъществяване на политически контрол над конституираните чрез избори държавни органи то е закрепено като основно право и съгласно чл.57, ал.1 от конституцията е неотменимо. Конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността то да бъде обвързвано с конституционни задължения или да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване, каквито правни последици са предвидени с чл.242а ИК. Освен това конституцията не съдържа разпоредба, която да допуска ограничаване на избирателното право с последващ законодателен акт", категоричен е съдът.
Според съдиите от КС е ясно защо законодателите са се опитали да въведат една своеобразна санкция за тези, които не отиват до урните. Но това не е правилното решение за повишаване на изборната активност и за легитимиране на институциите, тъй като проблемът, който отблъсква хората от политиците е друг, смятат съдиите. "Този проблем е ценностен, а не е свързан с организация и ред на гласуване, който единствено е в компетентността на законодателя и се отнася до способността на имащите избирателно право да създават общо благо в условията на ценностна промяна в съвременното общество. Следователно разрешаването на проблема с избирателната активност не може да бъде сведено до принудително отвеждане на избирателите до урните чрез заплаха от санкциониране при неупражняване на избирателното право", пише в решението.
Конституционните съдии виждат проблем и във въведената в чл.242а, ал.2 от ИК "активна регистрация" на избирателите. В този текст бе предвидено включването в избирателните списъци да става по предварително подадено заявление – лично или чрез пълномощник, при това с нотариално заверено пълномощно: "Въвеждането на активна регистрация, за да се изчистят "мъртвите души от списъците", също очертава непропорционалност на използваното средство – най-малкото защото актуализирането на избирателните списъци – като част от организацията на изборите, е задължение на съответните държавни органи, включително и тези по гражданското състояние", смятат съдиите. Според тях е нередно да се вменяват нови и нови задължения на гражданите, за да се "облекчи" администрацията от задължения и да се решават "управленски проблеми" – в случая всички граждани, които притежават избирателно право към момента на произвеждане на изборите, просто трябва да бъдат включени служебно в списъците. А изчистването на мъртвите души си остава грижа на чиновниците.
На всичко отгоре се оказа, че депутатите са допуснали и друг гаф в чл.242а от Изборния кодекс: приели са норма, която противоречи и на основен принцип в конституцията – за равенството на гражданите пред закона. Защото са установили изрично, че санкциите за негласуване не важат за гласуващите в чужбина. На тях държавата им е гарантирала привилегията да бъдат служебно вписвани в избирателните списъци, въпреки че причините те да не се явяват пред урните също може да не са извинителни. "Възприетият от законодателя подход на нееднакво третиране на български граждани по отношение на конституционно признати им основни права води до противоконституционност на разпоредбата", казват конституционните съдии.
С две думи: целият текст на чл.242а от Изборния кодекс отива в историята. Той няма да се прилага. Остава да видим какво ще стане със самото задължително гласуване. Което засега, поне формално, си е действаща законова норма. А този казус повдига и други въпроси: например какво би станало, ако референдумът на Слави беше се оказал задължителен и хората се бяха произнесли, че искат да се гласува задължително? И доколко в тази ситуация Конституционният съд би могъл да ревизира становището на суверена в държавата?
Но тези въпроси, поне засега (и за щастие), са само теоретични…
