Предизборната пушилка на тема "КТБ" се вихри с пълна сила. Без да събрали кой знае какво, синдиците успокоиха кредиторите с малко надежда. Остава мъглявата перспектива масата на несъстоятелността да бъде ефективно попълвана в следващите години чрез изпълнителни и съдебни производства. Но изходът от тях засега е неясен. Прокуратурата пък обяви за приключено разследването за източване на банката от организирана престъпна група начело с мажоритарния й собственик Цветан Василев.
Шокира обемът от 1000 тома доказателства и 5000 страници обвинения срещу 18 ръководни кадри и служители на банката. Тепърва вероятно ще се види, че бумащината прикрива теза на държавното обвинение, която не може да бъде доказана. И че формализмът на наказателния ни процес, от който разследващите периодично се оплакват, ще им помогне делото да бъде протакано, а обществената чувствителност – да бъде притъпена до безопасно равнище.
На първо място трябва да бъде доказано наличието на организирана и ръководена от Цветан Василев престъпна група. Според закона организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано престъпления в страната или в чужбина. С оглед на конспиративната същност на сдружението не е задължително то да бъде структурирано, да е налице формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или да има развита структура.
В групата от 18 обвиняеми по делото "КТБ" няма нищо конспиративно. Повечето от тях са част от персонала й дълги години. Изпълнителните директори са назначени с договори за управление по решение на надзорния съвет, а служителите – с трудови договори. Прокуратурата ще трябва да докаже, че назначаването на кадри по реда на търговското и трудовото законодателство в случая е равносилно на набиране на членовете, на установяване на устойчиви връзки между тях, мотивирането им за осъществяване на задружна престъпна дейност и осигуряването на условия за съществуването на групата.
Другото, което трябва да бъде доказано, е, че Василев е давал нареждания и указания на един или повече членове на групата, като им е възлагал конкретни или общи цели за постигане. Доколкото става ясно от досегашната информация за разследването, писмени доказателства за такива нареждания, изхождащи от Цветан Василев, няма. Не са прилагани и специални разузнавателни средства, с които тези нареждания да са били документирани. Ще се разчита на свидетелски показания, но тепърва ще стане ясно колко от разпитаните 400 свидетели са дали показания в подкрепа на обвинението.
Проблемът със свидетелите в случая е, че всеки, който твърди, че Василев му е наредил да извърши описаните в обвинението престъпления, свидетелства и срещу себе си като член на организираната престъпна група. Конструкцията за умишлено склоняване чрез устно мотивиране, случило се на неустановени дати за присвояване на парични средства от трети лица въз основа на взето еднолично решение, трябва да бъде доказано.
Същото важи и за умишлено улесняване на престъпната дейност в банката от човек, който осъществявал фактически функции на контрол, ръководство и управление върху дейността на цялата банка, без формално да заема управленска позиция в управителния съвет.
Всъщност цялото обвинение към кадрите на КТБ представлява описание на едната от основните дейности на институцията – кредитната. Обвинителните постановления са набъбнали именно заради изброяването на отпуснати кредити, които разследващите определят като престъпни. Те са квалифицирани като длъжностно присвояване "с правни действия", които се състоят в подписването на всеки един договор за банков кредит.
Прокуратурата твърди, че договорите са подписвани без наличие на определени документи в кредитното досие – бизнес план, отчет за прогнозни парични потоци, анализ на финансовото състояние на кредитополучателя от страна на банката, експертна оценка от лицензиран оценител. Изискванията да са налице посочените документи не произтичат обаче от закона, а от вътрешен управленски акт – приетия от управителния съвет и одобрен от надзорния съвет Правилник за кредитната дейност на КТБ АД. Ясно е, че във всички тези случаи кредитите са отпускани при съответните обезпечения, защото разследващите не твърдят обратното. А както качеството на обезпеченията, така и евентуалната им липса не са основание за търсене на наказателна отговорност.
Опит за въвеждането й при подобни случаи беше направен със законопроект от края на 2015 г., който предизвика остри реакции и не беше гласуван. Предложението беше за допълване на наказателните състави за съзнателно сключване на неизгодна сделка, от което е произлязла значителна вреда за съответното учреждение, предприятие или организация. Проектът предвиждаше да се наказват и длъжностните лица, разрешили "отпускането на кредит без достатъчно обезпечение и/или доказан източник за обслужването и погасяването му, вследствие на което той е останал неиздължен". При това наказателна отговорност трябваше да носи и кредитополучателят.
В мотивите към законопроекта беше обяснено, че промяната е наложителна "предвид наличието на сериозни дефицити по отношение на контрола и търсенето на отговорност в банковата система", конкретно и в случая с фалита на КТБ. Посочено беше също, че "в страната липсват механизми за търсене на отговорност от лицата, застрашили стабилността на банковата система с отпускането на кредити без адекватно обезпечение". Както и че "с наложената практика да се осигуряват средства за спасяването на банки с ликвидни проблеми се създава усещането за безнаказаност за безотговорно поведение и силно се насърчавали рисковите банкови стратегии".
Вносителите бяха наясно обаче с историята на този спор още от времето на голямата банкова криза от 1997 г. и предложиха важно изключение. Според него наказателна отговорност в тези случаи няма да се търси в три хипотези. Първата е, ако кредитът е отпуснат при условията на оправдан стопански и банков риск. Втората – ако неиздължаването му се дължи на обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при разрешаването на заема. Третата – ако кредитът и всички лихви по него са погасени напълно до откриване на първото заседание по делото.
И въпреки това законопроектът не стигна доникъде. В отрицателни становища до парламентарната правна комисия той беше критикуван като противоконституционен и опасен за стопанския оборот в страната. Посочено беше, че банковият кредит е търговска сделка, за която няма нормативно изискване кредитът да е обезпечен. Такова изискване не съществува и в Закона за кредитните институции, поради което е недопустимо да бъде предмет на наказателноправна регулация.
Именно заради невъзможността да се позове на такъв наказателен състав прокуратурата прибягва към този на длъжностното присвояване. И понеже разследващите са наясно, че той не им върши работа, градят странни правни конструкции, които няма как да бъдат обосновани с описание на обичайната кредитна дейност. Много скоро ще стане ясно, че обвинителните постановления в обем от 5000 страници са писани по шаблон и същественото в тях може да бъде сведено до не повече от 50 страници. Останалото е пълнеж за заблуда на обществото и дава възможности за премятане на папките с години – с оправданието, че делото е от изключителна фактическа и правна сложност.
