Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет няма намерение да се намесва, за да предотврати още в зародиш опитите да се "договарят" новите членове на ВСС.
Това стана ясно след поредната мелодрама, която се разигра в съдийската колегия във вторник (7 март). Мелодрама, която просто за сетен път показа както степента на нетърпимост, която членовете на ВСС вече питаят един към друг, така и безплодността на всяка надежда, че в настоящия си вид този орган би могъл въобще да работи за независимостта на съдебната власт.
Поредната сапунка, изпъстрена с обичайните недоизречени обвинения, намеци и злостни подхвърляния между членовете на ВСС, тръгна от предложението на Калин Калпакчиев колегията да осигури "свободно и законосъобразно провеждане на избора" за членовете от следващата съдийска квота във ВСС. То бе породено от информация в медиите, че в Пловдивския апелативен район е било проведено събрание на председателите на съдилища и е било направено "сондиране" за издигането на една обща кандидатура от региона. Цитирано бе и име, което е било обсъждано като евентуален "единен" кандидат: на заместник-председателя на Пловдивския апелативен съд Станислав Георгиев. Изнесено бе и становището на ръководители на съдилища от региона, че според тях местата за съдиите в следващия ВСС трябва да се попълват на "квотен принцип" – т.е. така, че всеки апелативен район да има "свой" представител в съвета.
Подобна "регионална" представителност обаче в Закона за съдебната власт няма. Нещо повече: там "единни" кандидатури за ВСС въобще не са предвидени. За сметка на това е изрично записано, че предложение за член на ВСС може да направи всеки магистрат, при това самостоятелно – без да му е нужно одобрение или разрешение от когото и да било. Тази мярка, заедно с няколко други: премахването на "делегатските събрания" и въвеждането на възможността всеки магистрат да може лично да гласува за своя избраник, бяха въведени в ЗСВ, за да се гарантират честността и свободата на избора на членовете на следващия ВСС. А и за да може "лобирането" (включително и политическо) и "спазаряването" на представителите в следващия ВСС – ако не съвсем да се премахнат, то поне чувствително да се затруднят.
Точно по тази причина информацията за "преговорите" между председателите на съдилищата в Пловдивския район логично предизвикаха реакции първо сред съдиите в страната, а впоследствие и от страна на Калпакчиев. Той поиска от съдийската колегия на ВСС да изиска всички протоколи от провежданите срещи и събрания в Пловдивско, за да се види какво точно се е говорило и решавало на тях. А след като се запознаят с материалите, членовете на ВСС да предприемат и съответните мерки, като на първо място осигурят "атмосфера за свободно и без неправомерна намеса упражняване от съдиите на активното им и пасивно право на избор". Освен това, според Калпакчиев, е редно колегията да препоръча на председателите на съдилища да се въздържат от участие (формално и неформално) в процеса на номиниране и избор на следващите членове на ВСС. А отделно да се заяви и че идеята за регионално представителство при формиране на съдийската колегия е неприемлива.
"Всеки съдия трябва да е свободен да номинира и избира предпочитани от него членове на съвета – без намеса и влияние от външни или вътрешни на съдебната система фактори. В това число следва да бъде елиминиран всякакъв административен натиск по линия на председателите на съдилищата, които нямат никаква компетентност в процеса по номиниране и избор. ВСС трябва да мотивира съдиите да се явят масово на двете събрания, които ще се проведат в София на 10 и 17 юни, за да упражнят непосредствено правото си на изслушване на кандидатите и да гласуват за предпочетените от тях съдии", мотивира се Калпакчиев.
Както се очакваше, предложението му не беше прието: то бе удавено в купища празни приказки и накрая – отсвирено. Не мина и второто му предложение: ВСС да излезе със становище в подкрепа на съдия Мариана Георгиева от Софийския градски съд, която наскоро се превърна в мишена на група сайтове и печатни издания заради произнасянето й по вписването на сделките с "Виваком".
Какво следва оттук нататък? Явно ВСС ще продължава да стиска очи и да не вижда пазарлъка, който вече тече в страната за шестте "съдийски" места в следващия ВСС, без да се главоболи да обяснява защо не желае да се меси. А така негласно ще даде пълен картбланш за реализиране на непредвидения в закона "регионален принцип" в разпределението им.
Въпросът обаче е дали по този начин мисленето и действията, които толкова дразнят в сегашния ВСС, няма да се проектират и в следващия му състав? Още повече че голяма част от председателите на съдилища в цялата страна, тръгнали да обсъждат възможността за "общи" кандидатури и да "сондират" настроенията на съдиите по места, са назначени на ръководните си постове от сегашния ВСС – същия, който ще остане в историята най-вече със скандалите за безпринципно и "неслучайно" кадруване.
Отговорът е в ръцете на съдиите. Законът им дава право да издигат свои номинации за следващия ВСС, както и да гласуват по съвест при избора на новите членове на съвета. Стига да им стиска…















