Точно когато голямото преосмисляне на европейската мечта достигна пикови стойности, италианският премиер Паоло Джентилони каза нещо банално. Направи го в подкрепа на предложението си на юбилейната среща на върха (25 март), посветена на 60-годишнината от създаването на Европейския съюз, да бъде подписана декларация за неговото бъдеще. Вместо дитирамби за духа на Римския договор Джентилони изложи реалните ползи от него.
"За хората от моето поколение е съвършено очевидно щастието на Европа, в която вече толкова дълго време се запазва мирът. Друг важен резултат от създаването на единна Европа е това, че позволи на редица страни – Гърция, Испания, Португалия – да приключат с един период на диктатури. Европейският съюз е страхотен инструмент на мира и демокрацията. Всички тези постижения обаче сега се оказаха в опасност. Затова е необходимо да подпишем в Рим декларация за бъдещето на съюза, основана на три принципа: сигурност и отбрана, социална защита и свободно движение на хора", заяви италианският премиер.
За българите като цяло европейското щастие се оказа непостижимо. Ако пък някои твърдят, че са го постигнали, то със сигурност е на различни скорости. Дръпнаха онези, които не разчитаха на равния старт в началото на прехода. При летящ старт в условията на пазарна икономика по български ставаш нечовешки щастлив, докато другите се чувстват пълни нещастници. Затова и оглавяваме безапелационно класацията на най-нещастните нации. Ако имаше такава и за най-странните, пак щяхме да сме в челото, защото оставаме фенове на евроатлантическата интеграция, когато другите се дърпат.
Но и в това няма нищо странно, когато от мир и демокрация по български ти е дошло до гуша. По мирен начин бяха извършени масовата и касовата приватизация. Мирно и демократично бяха разграбени социалните фондове. Мирът и демокрацията съпътстваха източването на банките чрез лоши кредити, след което масовите ни фалити оставиха вложителите без спестявания.
Може ли някой днес да си представи нещо по-мирно и демократично от спечелени от приближени фирми на властта обществени поръчки и усвоените през корупционни схеми еврофондове?! Истинско тържество на мира и демокрацията с партньорството на обединена Европа.
Задават се избори, в които едни и същи люде се точат за реванш срещу едни и същи опоненти, плащайки на едни и същи медии да отразяват сеира, както подобава. И точенето е в основата на предизборните им платформи. Затова с най-големи шансове за успех са онези, които най-добре го наточат – поединично или коалиционно организирано. Същите, заради които българинът си спомня с носталгия пролетарската диктатура, от която би трябвало да изпитва естествено отвращение, радвайки се на европейското си щастие.
Проклятието да си български електорат няма равно в Европа. Цената на мира е да продължи източването с демократични средства.
Подобно на равния старт сега ни будалкат с изравняване преди финала. Всеки се равнява по другия откъм обещания, но на различни скорости – откъм заплати, пенсии, социални екстри. После всеки да си знае мястото и да се оправя, както знае.
Каквото и да решат на юбилейната среща в Рим, сигурността и социална защита у нас ще си останат на отчайващо различни от европейските скорости. По-бързи сме от всички само в свободното движение на хора през Терминал-2 и граничните КПП-та.
