Немислимото допреди няколко години се случи. След натиска на Брюксел срещу "Газпром" заради нарушаване на антитръстовите правила контролираният от Кремъл монополист е склонил да разхлаби "прегръдката", в която е стиснал редица страни от Централна и Източна Европа. И най-вече България.
"Смятаме, че с ангажиментите на "Газпром" ще се даде възможност за свободен пренос на газ на конкурентни цени в Централна и Източна Европа. Тези обещания разсейват опасенията ни по отношение на конкуренцията и осигуряват перспективно решение в съответствие с правилата на ЕС. Всъщност те спомагат за постигането на по-добра интеграция на газовите пазари в региона. Това е от значение за милиони европейци, които се нуждаят от газ, за да отопляват домовете си и да осигуряват енергия за бизнеса си", заяви комисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер.
Руската компания е поела три ангажимента, които ще трябва да спазва през следващите осем години. Основният от тях е да позволи свободния пренос на газ в Централна и Източна Европа. В момента "Газпром" е заложила териториални ограничения в споразуменията за доставки на едро и с някои промишлени клиенти в осем държави членки – България, Чехия Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия, които пречат на свободната търговия със синьо гориво. За да бъде разбит този модел, ще се приложат няколко подмерки, като например премахването на масово използваните днес забрани за износ на закупения газ, на клаузи за местоназначението му, както и на условия, намаляващи бизнес стимулите за препродажбата на синьо гориво, тъй като руснаците претендират да получават дял от печалбата.
Друга от подмерките предвижда улесняване на пазарните междусистемни връзки конкретно с България. Сегашните разпоредби на договорите между "Газпром" и "Булгартрансгаз" за мониторинга и измерването на горивото са изолирали българския пазар на газ от тези на съседните държави от общността. Затова контрактите ще бъдат променени така, че нашият оператор на преносната инфраструктура да контролира трансграничните потоци на газ и да се улесни сключването на споразумения за строителството на интерконектори със съседите ни от Евросъюза, най-вече Гърция.
Предстои също така създаването на предпоставки за насочване на повече газ към балтийските държави и България. Понеже в момента те нямат достъп до междусистемни връзки със своите съседи от ЕС (бел. ред. – България вече изгради такава с Румъния) "Газпром" ще даде на клиентите си в Унгария, Полша и Словакия възможност да поискат доставката на целия договорен газ или на част от него да се извършва до входни пунктове в споменатите страни. Това ще позволи на същите клиенти да търсят нови бизнес възможности в прибалтийските републики и България дори преди да е готова свързващата газова инфраструктура. Съответно на "Газпром" ще бъде разрешено да начислява фиксирана и прозрачна такса за услугата.
Второто голямо обещание на кремълската монополия е, че ще гарантира конкурентни цени на газ в Централна и Източна Европа. Опасенията на Брюксел досега бяха, че руснаците са наложили прекомерно високи тарифи на синьото гориво в пет държави членки – България, Естония, Латвия, Литва и Полша. За да се разсеят тези съмнения, ще бъдат направени промени в клаузите на вече сключените договори. В тях "Газпром" ще въведе конкурентни референтни стойности, включително и за цените в западноевропейските газоразпределителни възли. Така потребителите ще могат да поискат промени в тарифите за природния газ, когато плащаните от тях цени започнат да се отклоняват от конкурентните ценови референтни стойности. Наред с това руската компания ще увеличи честотата и темпото на преразглеждане на цените.
На последно място, но не по значение, "Газпром" е поел ангажимент да оттегли всички свои претенции срещу държави, в които се е възползвал от господстващото си положение на пазара, за да придобие предимства, свързани с достъпа до газовата инфраструктура или с контрола върху нея. България това особено я засяга заради опасенията, че може да й бъдат предявени финансови искове след прекратяването на проекта "Южен поток". За да не се стига до сходни конфликтни ситуации при бъдещите международни споразумения, Европейската комисия внесе законодателно предложение подобни двустранни документи вече да подлежат на предварителен контрол от нейна страна. То беше прието от Европарламента на 2 март 2017-а и сега предстои да бъде разгледано от Съвета на ЕС.
Оттук нататък предстои всички заинтересовани държави, включително и България, да представят позициите си по ангажиментите на "Газпром". След като вземе предвид всички получени коментари, Брюксел ще приеме окончателно становище дали тези ангажименти представляват задоволителен отговор на неговите опасения. Ако отговорът е положителен, Еврокомисията може да приеме решение, с което да превърне обещанията в правно обвързващи за "Газпром". Предвижда се при нарушаването на някое от тях руската компания да подлежи на глоба в размер до 10% от нейния световен оборот, без да се налага да се доказва, че е пристъпила антитръстовите правила на Европейския съюз.
