В страна, в която лъжата, измамата и кражбата се наложиха като национален спорт, проблемите с принудителното събиране на дълговете нямат край. Законодателни инициативи, тълкувателни решения, съдебни спорове – всичко се върти около проблема кой да бъде защитаван повече – кредиторът или длъжникът. Оказва се, че дори двете ни върховни съдилища са на различни мнения по въпрос, уреден в един от най-старите ни нормативни актове – Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
По искане на Висшия адвокатски съвет е образувано поредното тълкувателно дело във връзка с принудителното изпълнение. След като преди по-малко от две години Върховният касационен съд (ВКС) изясни практиката по повече от дузина въпроси, адвокатурата е установила, че Върховният административен съд (ВАС) не приема тезата на своите колеги по отношение на една от тълкуваните разпоредби. Става въпрос за една от уредените в ЗЗД хипотези, в които се прекъсва давността за погасяване на вземанията. Прекъсването на погасителната давност е законов инструмент в полза на кредитора, който предотвратява възможността тя да изтече и дългът да стане несъбираем по принудителен ред.
Съгласно въпросния текст давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Оказва се обаче, че ВКС и ВАС са на различно мнение по въпроса дали изпращането на поканата за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител представлява действие по принудително изпълнение. Двете съдилища ще трябва да изчистят проблема със съвместно тълкувателно постановление на общото събрание на техните колегии.
В посоченото тълкувателно решение ВКС смята, че изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение не са действия по принудително изпълнение и не прекъсва погасителната давност за вземането. Сред действията, посочени изрично като неизпълнителни, са още проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Постоянната практика на ВАС е обаче точно обратната както преди тълкувателното решение на ВКС, така и след него. Формално това не нарушава разпоредбата в Закона за съдебната власт, според която тълкувателните решения и тълкувателните постановления на върховните съдилища са задължителни за органите на съдебната, изпълнителната власт и местната власт. Тезата на ВКС е развита само в мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., но само като обосновка по сходен въпрос, и не е част от неговия диспозитив. Диаметрално противоположните позиции на висшите магистрати налагат обаче уеднаквяване на съдебната практика.
В случая двете съдилища се разделят по въпроса кой заслужава повече законова защита – длъжникът или кредиторът. Разбирането, че ВАС е призван да защитава предимно публичния интерес, кореспондира често с бездействието на държавните и общинските органи в тази насока. Съдът е принуден да им дава времеви бонуси, за да си свършат работата, като предприемат реални мерки по принудително изпълнение след изпращането на покана за доброволно изпълнение. В посочените от адвокатурата решения на ВАС става въпрос за влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, които засегнатите опитват да "съборят" с аргумента за изтекла погасителна давност.
Тезата на ВАС е изцяло в съзвучие с Камарата на частните съдебни изпълнители, която защитава категорично позицията, че срокът за доброволно изпълнение не прави изпълнението в неговите рамки доброволно. Частните изпълнители са категорични, че поканата за доброволно плащане или извършване на определени действия в полза на взискателя не подсеща, а принуждава длъжника да удовлетвори кредитора. От камарата застъпват схващането, че за доброволно изпълнение в законово уреденото производство по принудително изпълнение изобщо не може да се говори. Ако длъжникът е искал да плати доброволно, можел е да го направи, преди кредиторът да се обърне към съдебен изпълнител.
Факт е, че по-старата практика от времето на социализма и след промените е разглеждала поканата за доброволно изпълнение само като действие с уведомителен характер, а не като първо изпълнително действие. Преди промените гражданският оборот беше несравнимо по-малък от днешния, а възможностите за неплащане на дългове и ощетяване на бюджета – далеч по-малки. Именно с този довод частните изпълнители удържат засега атаките срещу начисляваните от тях пропорционални такси в срока за доброволно изпълнение. Кабинетът "Орешарски" стигна най-далеч, като ги забрани, но решението му беше отменено от ВАС.
Неотдавна камарата на частните изпълнители предложи и специална законова процедура за събиране на малките дългове извън сегашния ред за принудително изпълнение. От камарата твърдят, че така ще бъдат пресечени лошите практики на т.нар. колекторски фирми, популярни като събирачи на дългове. Групата кредитори, към която частните изпълнители се целят най-вече, е и най-оборотната – ВиК дружествата, топлофикациите, мобилните оператори, ЕРП-тата и други доставчици на масови услуги.
Подобна процедура у нас сега няма. ЧСИ-тата събират задължения по реда на принудителното изпълнение в Гражданскопроцесуалния кодекс. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влязло в сила съдебно или арбитражно решение, чрез утвърдена от тях спогодба или издадена от съда заповед за изпълнение. Частните изпълнители искат обаче да започнат да действат за събиране на дълга още преди издаването на изпълнителен лист. Именно това е бизнесът на колекторските агенции, които са търговски дружества и нямат правомощия да провеждат принудително изпълнение по реда на ГПК.
Колекторската дейност включва уведомяване, убеждаване, покана за плащане и даване на разяснения за последиците, ако не се плаща. Нововъзникналият бранш обаче получава упреци за прилагането на силови практики, психически тормоз и заплахи с физическа разправа. Според Камарата на ЧСИ тези грубости ще бъдат избегнати, ако съдебните изпълнители получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да започнат принудително изпълнение. Ако се стигне до договорка за плащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде постигната, съдебният изпълнител няма да може да провежда принудително изпълнение, преди кредиторът да му представи изпълнителен лист.
Лансирането на това предложение беше обосновано със загриженост за длъжниците, като беше направено признанието, че те са ощетявани с начисляваните високи такси в хода на принудителното изпълнение. Всъщност става въпрос за професионален интерес от сблъсъка между интереса на кредитора с този на длъжника. Материя, по която законодателната власт си прави оглушки, съдебните органи тълкуват разнопосочно, а разнобоят между държавно и частно изпълнение кара адвокатите да се питат къде е държавата.
