С настъпването на пролетта взе, че се посъбуди и Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), известен от раждането му като най-големия антикорупционен юнак БОРКОР. Излизайки от мълчание, от центъра откриха топлата вода, обявявайки в специален доклад, че в България е налице некачествена свръхрегулация за малкия и средния бизнес.
Всъщност в събуждането на центъра няма нищо лошо – лошото иде сетне, защото от изводите на БОРКОР няма да последва нищо. Този детайл обаче не е резултат от практиките в антикорупционното звено към Министерския съвет. Напротив, служителите му съвсем добросъвестно са изследвали средата, в която малките и средните фирми се развиват от появата им насетне. Проблемът е, че след този доклад изводите няма да прераснат в законодателни инициативи, пресичащи установените от центъра порочни практики. И логично малките и средните български фирми ще продължат да се задушават в изобилието от регулаторни режими, в лапите на корумпирана администрация от всякакъв мащаб.
Регулаторните режими и административната тежест за фирмите не намаляват и реформите за подобряване на бизнес средата остават само добри пожелания, е основният извод в последния доклад на центъра, публикуван тази седмица. Темата на изследването е "Aнализ и оценка на риска при администрирането на регулаторните режими от общините с цел ограничаване на корупционните практики и намаляване на административната тежест върху малкия и средния бизнес".
За да стигнат до печалния извод, служителите в центъра са анализирали европейски и национални стратегически и нормативни документи, доклади, изследвания, коментари на различни експерти, публикации в медиите. Разгледани под лупа са всички режими в строителството, търговията, туризма, транспорта, селското стопанство и земеделието.
Въпреки че държавното управление се хвали, че стотици милиони са спестени на бизнеса, не намираме доказателства за това в бюджетите през последните години. За 2017 г. например са предвидени над 1 млрд. лв. приходи от такси в републиканския бюджет – това са суми, които бизнесът плаща извън прякото данъчно облагане, е позицията на Елеонора Николова, и.д. директор на ЦППКОП.
Данните на центъра сочат, че 520 административни структури скубят граждани и фирми, уж предоставяйки им услуги под формата на регулаторни режими. В БОРКОР са наброили 2589 такива услуги и режими, които са предоставяни от всички видове администрации. А нормативните актове на национално и местно ниво, които ги регламентират, са 2950.
Според изследването броят на конкретно предоставените административни услуги през 2015 г. е нараснал почти два пъти в сравнение с 2014 година. Всяка година се въвеждат нови и нови режими, които буквално задушават бизнеса. Докато държавата възторжено отчита намаляване и опростяване на съществуващи режими, всъщност откриваме въвеждане на нови режими – през 2013 г. са 29 броя, през 2014 г. – 17 броя, през 2015 г. – 22 броя, подчертава Николова.
Служителите на центъра са разкрили, че Административният регистър, в който централните ведомства и общините попълват данните за предоставените режими и услуги, не е надежден източник на информация. От сравнителните анализи става ясно, че различните общини въвеждат различни по обхват данни, съществуват и разминавания между данните в регистъра и на сайтовете на общините.
В БОРКОР са засекли истински куриози. Например 16 общини са въвели в Административния регистър данни за режим "Издаване на разрешително за ползването на морски плаж през летния сезон". Както е известно, за подобно разрешително се плащат пари – от 50 до 100 лв., според мераците на общинските чиновници. Сред тези общини обаче има няколко, които са помирисвали море само през лятото, по време на платения отпуск – Мъглиж, Лесичово, Чепеларе, Павликени.
Навярно към списъка на "морските" общини ще се присъединят и други. За това няма никаква пречка – както са установили в центъра, Административният регистър за предоставени режими и услуги си работи на пълна пара, макар и парата да отива в свирката. От центъра препоръчват за преодоляването и пресичането на тази практика да се унифицират и стандартизират всички режими като процедури, документи, срокове, изисквания, образци за заявления, дори и като такси. Проблемът е някой да се наеме да свърши това.
Друга находка на БОРКОР е, че независимо от множеството актуализации, изменения и допълнения в регулаторни наредби и режими, в някои от текстовете могат да се прочетат изрази от началото на колективизацията в българското село. В доклада се посочва пример в Закона за опазване на селскостопанското имущество, чиято последна промяна е в сила от 9.10.2012 година. В текстовете на този закон обаче присъстват изрази като "Примерен устав на ТКЗС", "общинския (районния) народен съвет", "Окръжния аграрно-промишлен съюз".
И друга възхвалявана държавна грижа по въвеждане на т.нар. комплексно административно обслужване (КАО) се оказва търчи-лъжи, според изследването на ЦППКОП. Например за периода от 2005 до 2013 г. държавата е отчела като изпълнени 78 проекта за КАО на обща стойност близо 85 млн. лв., като 93.6% са финансирани по ОПАК. Обаче е установено, че през 2015 г. само 11 общински администрации са посочили, че са внедрили такова обслужване. Според авторите на доклада внедряването на тази услуга всъщност е формално, защото предоставянето на КАО е свързано предимно с ЕСГРАОН и много рядко с бизнес услуги. А това до голяма степен се дължи на факта, че липсва координация както между отделните администрации, така и между звената в едно ведомство. Ето защо ЦППКОП предлага прецизиране на обхвата на КАО, както и реалното му прилагане – например получаването на „едно гише" на всички видове документи от различни служби, ако решиш да откриваш нов стопански обект.
От ръководството на ЦППКОП обещаха докладът за съществуващи рискове при администрирането на регулаторните режими от общините и предложенията за тяхното неутрализиране да бъде предоставен на изпълнителната власт. В случая това е служебният кабинет на Огнян Герджиков. Неговият край не се вижда заради политическата мътилка, в която партиите ще се изтрепят да ловят избирателите като шарани. А когато евентуално дойде следващият "нормален" кабинет, едва ли първата му работа ще е да се зачете в доклад, пък бил той дело и БОРКОР. И ще дойде пак време за така удобния за политическия елит дълбок сън на прочутия антикорупционен юнак…
Хранителната среда на корупцията в числа
До 20 февруари 2017 г. са регистрирани 2589 административни услуги и режими, предоставяни от
всички администрации, сочи справка в Административния регистър (АР) за вписаните услуги и
режими. От тях административните услуги са 1512, а режимите са 1077. 162 са предоставени от
общинските администрации. Въведените от общините административни услуги са 157, а
режимите са пет.
Към същата дата лицензионните услуги, предоставяни от всички администрации, са общо 45, разкрива АР. Анализът на регистъра сочи също, че в годишните доклади на администрацията за 2013, 2014, 2015 г. има различия, които затрудняват идентифицирането на точния брой административни услуги и регулаторни режими.
Освен това се наблюдава и тенденция към нарастване на административните структури, свързани с режими и регулации. През 2015 г. те са нараснали с две спрямо 2014 г., като съответно са нараснали и разходите по издръжка и управление.
Нараства броят на административните услуги и регулаторни режими, главно в централната администрация. Отчетен е и ръст на конкретно предоставените административни услуги, като за 2015 г. общият им брой е 461 941 450. Това е почти два пъти повече от 2014 г., когато те са били 218 647 413 броя. В същото време само за 2014 г. са регистрирани 14 броя данни за отмяна на регулаторни режими.
Наред с незначителното намаляване и опростяване на съществуващите законово уредени режими се наблюдава и въвеждане на нови режими. През 2013 г. те са 29 броя, 2014 г. – 17 бр., 2015 г. – 22 броя.
Изводът, направен след анализа на регистъра, е, че действащата система за намаляване на административната тежест и подобряване на бизнес средата в България не функционира ефективно. Извършените съществени реформи в тази посока са малко, бавно и незначително е подобрението. Очевидно е, че регулаторната рамка и тежест се е превърнала в хронично заболяване и неговата анамнеза датира отдавна. Това се забелязва и отчита от браншовите камари, организации, анализатори, коментатори, учени. Поради това останалите държави постепенно успяват да изпреварят страната ни, сочи докладът на ЦППКОП.
